Мелиса все още липсваше, не бе намерена сред спасените имигранти.
Когато часовникът показа точно 3:00 сутринта, Стиви с нежелание изпрати съобщение на пейджъра на Кугли и даде директния номер на апаратната. Когато няколко минути по-късно телефонът иззвъня, тя така се стресна, че буквално подскочи на стола си, въпреки че очакваше това обаждане.
— Макнийл — вдигна тя слушалката.
— Звъня ви на клетъчния телефон от два часа — каза Брайън Кугли.
— Счупен е.
— В телевизията ли сте? Звънях на телефонистките, но се включва само телефонният секретар.
— Трябва да говорим, Брайън. — Въпреки всичките й усилия гласът й звучеше разстроен и тъжен.
Тежко дишане от другата страна. Кугли не каза нищо. Стиви продължи:
— Трябва да поговорим за всичко това. Тази вечер. Преди утре сутринта. Преди срещата.
— Съгласен съм — отвърна той.
— Елате от западната страна на сградата. Има пожарен изход, който води към студиото. Почукайте, но не много силно. Има дежурен нощен пазач. Ако използвате главния вход, посещението ви ще се регистрира от компютъра. Мисля, че и за двамата ще е по-добре да избегнем това. Така ли е?
— От западната страна, пожарния изход.
— Пазачът обикаля на всеки половин час, ако дойдете в и трийсет и пет, имаме около двайсет минути да говорим. Ще се справите ли?
— Трябват ми около двайсет и пет минути — каза той, — ще стигна.
Двайсет и няколко минути минаха в мъчително очакване. Тя беше не само емоционално опустошена, но и физически изтощена. Провери цялата апаратура за трети или четвърти път, вече им изгуби сметката. Всеки монитор в студиото показваше потресаващ кадър от нелегалната фабрика с шестдесет или седемдесет гологлави жени, сведени над шевните машини — горните монитори, огромното „Сони“ на стената, насрещните монитори, използвани от водещите. Ефектът беше потресаващ.
Пазачът мина точно навреме, махна й, обиколи студиото и излезе през вратата, през която дойде. Главата я цепеше, струваше й се невероятно тежка — резултат от притесненията и от насиненото й око, но сърцето й лудо биеше от нетърпение и възбуда. Всичко, което бе правила откакто изчезна Мелиса, се свеждаше до следващите десет или двайсет минути, и точно това свито време я притесняваше. Притесняваше я липсата му, а също и това, че всеки път, когато си помислеше, че всичко е свършило, злото пак се възраждаше, като нещо пребито, но не умъртвено. Беше й трудно да се концентрира, да задържи дори едничка мисъл в главата си.
Почукването по вратата беше сякаш някой я удря с брадва по главата. Тя бързо излезе от апаратната, слезе три стъпала към студиото и го прекоси към пожарния изход. Той почука отново, защото тя не отвори веднага. Отне й повече време, отколкото очакваше, за да се овладее и да възстанови душевното си равновесие. Стиви бавно издиша и бутна резето на вратата.
Брайън Кугли влезе вътре. Въпреки слабата светлина си личеше, че очите му са кървясали и в тях има трескав блясък. Когато видя кадрите от нелегалната фабрика, изпадна в нещо като транс.
— Трябва да зная какво е вашето участие във всичко това — прошепна Стиви.
Той откъсна вниманието си от мониторите, за да я погледне, но веднага се върна към тях, когато Стиви се протегна да затвори вратата. Тя мина покрай него и тръгна към апаратната, без да казва нищо, но беше сигурна, че той ще я последва. Все пак почувства облекчение, когато чу стъпките му след себе си.
Секунда по-късно той затвори вратата на апаратната и седна на едно от продуцентските места. Той се вкопчи в подлакътниците на стола, като че ли очакваше земетресение.
— Моето участие ли? — попита той.
— Вярвам, че има някакво обяснение. — Тя не го гледаше. Цялото й внимание бе съсредоточено на монитора и на кадъра, който течеше в момента, нямаше да му позволи да я обработи с контролирана мимика.
— Обяснение?
— Бих могла да ви кажа какво ще видим на този запис чак утре сутринта, но предпочитам вие да ми кажете защо изобщо трябва да гледаме такива неща. Можете да ми теглите майната, ако искате, решението си е ваше. Късно е и съм изтощена, Брайън — тя показваше насиненото си око като орден за храброст, — така че ще е по-добре да си спестим всички увъртания и да ми кажете какво става.