— Мен има ли ме на записа? — попита той.
Горната му устна и челото му блестяха от пот. Стиви беше със сако, защото в апаратната се поддържаше около осемнайсет градуса температура.
— Да вярвам ли на тези записи или не? — попита тя.
— Може би ще е по-добре първо да ги видим — предложи той.
— Не, не, не! Точно в това е въпросът. Не мога да си позволя това. Не мога да ви оставя да си нагласите версията според това, което видите на записа.
— Въпросът не е в нагласяне на версията. До тази вечер въпросът беше, че трябва да знам. Дори и Адам Талмъдж не знаеше за операцията. Не можех да кажа на никого. — Той се огледа, за да се увери, че вратата на апаратната е плътно затворена. — Приех първия си подкуп преди година и половина. Препирах и моите, и техните пари през автомивката. Документирал съм всяка среща, всеки подкуп. Идеята ми беше да остана под прикритие, докато събера доказателства за хората, които всъщност въртят всичко, не само на ниво улични бандити. Проточи се много по-дълго, отколкото очаквах. Адам никога не би го одобрил. Все още нямам достатъчно доказателства. Тази вечер всичко ми се върна. Така става понякога. Но сега ще изглежда, че… ако тези хора ме видят на записа, без да знаят какво става всъщност… Разбирате ли? Ако този запис излезе наяве, година и половина от живота ми отива по дяволите. Цялата ми кариера.
— Ами Мелиса?
— Сметките се объркаха. Бях поставен пред труден избор. Бих могъл да прецакам цялата операция и да спася приятелката ви или пък да си запазя ролята и да я разглеждам като заплаха. Може да не го разбирате в момента, но аз нямах друг избор. Трябваше да избирам между интересите на една или на много.
— Убили сте я?
— Чуйте ме. Системата не работи. Може да я разкрасявате, да я увъртате, не ме интересува. Тя е развалена и никога не може да се оправи. Никога. Корумпирана е. Лъжлива е. Всичко се свежда до търсене и предлагане, това е. Тези хора биха направили всичко, биха рискували всичко, за да живеят тук. Това е тяхното търсене. То е безкрайно. Има го на всяка граница, на всяко пристанище, на всяко летище, двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Те искат да дойдат тук и са готови на всичко, за да го постигнат. Ако ги хванем, ги плескаме по ръцете и в рамките на една седмица ги отпращаме обратно вкъщи. Те опитват пак. Нови контакти. Още пари. Пак тръгват. Ако ги хванем, ги плескаме по ръцете и пак ги отпращаме. — Кугли отново погледна към вратата. — Въпросът е, че трябва да преследваме тези неща на по-високо ниво в стълбицата. Аз се заех с това. Рискувах всичко тук.
— Но вие оставихте онези жени да умрат в контейнера — каза тихо Стиви.
— Не е вярно — възрази той. — Аз не съм контролирал операцията, аз само я прикривах. Или по-скоро се правех, че ги прикривам. Нали за това ми плащат. — Той продължаваше да наблюдава апаратурата, опитвайки се да отгатне какъв момент показва застиналият кадър на тъмния цех на нелегалната фабрика.
— А капитанът на „Визаж“?
Той нервно огледа стаята, като че очакваше да има още някой. Челото му отново се изпоти. Кугли прошепна дрезгаво:
— Ако не им бях пуснал тази информация, щяха да ме разкрият.
— Казали сте им, че полицията смята да разпита капитана.
— Знаете ли какво е да се играе подобна роля толкова дълго време? Знаете ли какво става с вас?
— Какво стана с Мелиса?
— Промених цялата операция — каза Кугли, избягвайки отговора. — Когато влязох в играта, за тези жени нямаше никакъв изход! Никой никога не е смятал да ги освобождава. Те си плащаха за свободата, а получаваха робство. Аз въвлякох Клайн. Аз ги убедих, че да им продаваме фалшиви шофьорски книжки е също толкова изгодно, колкото да ги продаваме за проституция! — Кугли целият почервеня и така се наведе от стола си, че още малко и щеше да падне.
— Кого сте убедил? — сърдито попита тя. — Мислех, че не сте успял да се свържете с по-висшестоящите.
Кугли наведе глава като объркано кученце.
— Знаете ли какво мисля, Брайън? Мисля, че всичко това сте си го измислили. Не зная дали в началото сте се самозалъгвали, че провеждате прикрита операция, макар че се съмнявам. Мисля, че сте го планували от самото начало. Решили сте да излезете с номера за самоличното ужилване. Но май се подхлъзнахте. Видели сте една агенция, погълната от бюрокрация, тази част от човечеството, която никога за нищо няма да е проверявана. Видели сте всичките тези пари, цялата тази корупция около вас, и вие самият…