Не можеше да си позволи този лукс професионално. Разследването на престъпление срещу личността — ПСЛ — изискваше познаване из основи и контакти с елементи на организираната престъпност, било то Китайската триада, руската мафия, или която и да било от новите банди, които през последните години започнаха да обират трохите, оставени им от по-големи събратя: улични престъпления, наркотици, проституция, кражби на коли и дребен хазарт. Докато руснаците контролираха бордеите, бандите се задоволяваха с уличните курви, докато китайците внасяха кокаин и хероин с кораби, бандите ги продаваха. Всяка групичка си бе разработила собствена ниша и като цяло не закачаше другите за останалото. Само на нивото на улицата, на нивото на бандите не беше така. Тук горещата преданост и романтичните разбирания често ставаха причина за улични войни, гангстерски сблъсъци, след които по улиците оставаха мъртви младежи, даже тийнейджъри.
Да получиш покана за среща с някой, който е свързан с такива организации, би могло да бъде като целувка от смъртта — ултиматум, който носи заплаха към семейството, заплаха за живота, професията или просто към човешките амбиции. Много малко бяха полицаите, които не се поддаваха, когато ги натискаха в нужната точка. Болд знаеше, че от всичките му слабости, най-привлекателна мишена за такива хора биха били децата му. Той никога не би приел пари, нито повишение, но знаеше, че ако се постави под въпрос здравето и благополучието на Майлс и Сара, ще се изправи пред избора: да отвърне или да се подчини. Всяко ченге си знаеше уязвимите места; за Болд това бе дъщеря му, която веднъж вече бе заплашвана, и той я пазеше с всички усилия.
Адресът на ченгетата никога не се издаваше, никога не се публикуваше в телефонните справочници. Някои лъжеха съседите за професиите си, както за да предпазят семействата си, така и за да избегнат въвличане в дребни кавги. Играта на бягане от компромиси и корупция никога не свършваше и изискваше огромна бдителност от всяко ченге, включително и от Болд. Когато се обади Мама Лу, дъхът му секна. Това бе денят, от който се бе страхувал през цялата си кариера.
Съобщи му го Ла Моя. Бяха отишли до кафенето на петия етаж. Болд затвори вратата и си направи чаша чай.
— И така, става дума за това момиче, с което излизах известно време, казва се Пеги Уон.
— Жена — поправи го Болд, — надявам се.
— Страхотно си прекарвахме, макар че не продължи дълго.
— Нищо ново — каза Болд.
— Но си останахме приятели. Интересува ли те изобщо? — подразни се Ла Моя.
— Стига да има продължение. Ако ми разкажеш за „По-нататъшните приключения на…“… ще мина и без това тази сутрин. Животът ти е пълен с такива като Пеги Уон. За твое добро ти го казвам, Джон, намери си някоя, която да означава нещо за теб.
— Проблемът ми е, че съм дяволски срамежлив… За бога, серж, само не ми казвай, че ти пука.
Болд се поколеба за момент, точно колкото да изведе нещата от нивото на майтапа, и каза:
— Да, пука ми.
Ла Моя застина, но усмивката му се смекчи, а погледа му се втренчи в една топка прах в ъгъла на стаята. Долната му устна се изкриви под мустаците.
— Е, хайде, кажи ми за Пеги Уон — каза Болд.
На Ла Моя му трябваше една секунда да се окопити и отново да придобие момчешкия ентусиазъм и напетата независимост, които му бяха толкова присъщи.
— И тъй, Пеги очевидно е племенничка на Мама Лу, въпреки че азиатците често злоупотребяват с това да се наричат лели и чичовци, нали разбираш. Така че това може би обяснява защо Пеги — да е живо коприненото й меко дупенце — се нареди сред останалите ми завоевания. Малко ми е стегнато около врата, знаеш какво имам предвид. И така, размотавам се с тази хубавица и много скоро ще танцувам със самата Мама Лу, прав ли съм? Може да съм ненормален, но съм добър.
— Значи Пеги е в най-черния списък на Сиатъл.
— Очевидно си е заслужила тази чест…
— Легендите говорят… — добави Болд.