— Кажи ми за разследването, господин Бот — каза тя. Въобще не поясни за кое разследване пита.
— С китайските имигранти се отнасят като с кучета, товарят ги в огромни метални контейнери, като кучешки колиби, без вода, без храна. Това е нечовешко и трябва да се прекрати.
— Човек е готов да изстрада всичко, когато бяга от чудовище.
— Но тези хора си плащат.
— Дядо ми и аз пристигнахме на дъното на един товарен кораб, без слънчева светлина и без въздух цял месец. Дядо ми беше платил много пари за това. Нещата не много различни днес. Моят народ бяга от Червените китайци вече от много поколения.
— Хората пристигат в тази голяма страна по много начини, някои законно, други не — каза Болд. — Аз не ги осъждам за това. Но три жени починаха в този контейнер. Млади жени. Животът им е бил пред тях. Всеки, който е замесен в това, ще отиде в затвора. Всеки. Ще свършат в метални килии също като жертвите си. Тези, които сътрудничат на полицията, ще получат най-леки присъди.
Мама Лу не се помръдваше, не потрепваше. Седеше като каменна в мекия си трон, цялата й любезност и светският й тон се бяха изпарили.
— Да — изрече тя подчертано бавно. — Съгласна съм.
Болд се изненада от тази реакция и започна да говори това, което се беше подготвил да каже.
— Младите жени, които оживяха, не желаят да ни сътрудничат, не желаят да споделят никаква информация.
— Те уплашени от вас. Имат причини, бих добавила. Полиция у дома не като полиция тука. Но има и други. Тези деца, техните семейства и в двете държави ще пострадат, ако жените сътрудничат.
— Също и вашето семейство.
— Ласкаете ме, господин Бот. — Изведнъж акцентът й значително се намали, гласът й стана по-учтив, но още по-твърд, очите й фиксираха Болд и не желаеха да го освободят. — Аз нямам влияние над тези деца. — Тя се задави, но си пое въздух и продължи: — Три умряха. Да. Много жалко. Но кажете ми, моля ви се, колко други ще умрат, ако си останат където са?
— Аз отговарям само за Сиатъл, госпожо — съобщи й Болд.
— Ще поразпитам — каза тя и отново кимна с голямата си глава. — Дайте възможност на старата жена да види какво може да направи по въпроса.
— Отговорникът за кораба — каза Болд, — би бил едно добро начало.
— Движите се на тъмно, господин Бот. Вървете по-бавно. Тъмнината крие много невидими опасности.
— В крайна сметка тъмнината отстъпва пред светлината.
— Невинаги. Попитайте офицер Тидуел. Но аз ще ви помогна. За отплата ще ми казвате за хода на разследването и ще пазите името ми далеч от медиите. Толкова съм уморена от тези лъжи.
— Всички сме уморени от лъжите.
— Във вените ми тече китайска кръв, господин Бот. Тези три жени бяха мои сестри, мои деца.
— Ваши клиенти? — осмели се да попита Болд.
— Хапете ръката, която ви храни, а? — усмихна се тя.
— Когато съм достатъчно гладен — отвърна той.
Тя повдигна меката си, пухкава ръка и я задържа за момент, сякаш очакваше да я целунат. После махна с нея и с този жест ги освободи.
Болд стоеше, Ла Моя с него.
— Благодаря Ви, мис Лу — каза Ла Моя.
— Бъди добър с Пеги Уон, Я Моя. Тя моя племенничка. — И като обърна вниманието си отново към Болд, добави: — Движи се бавно. Тъмнината крие много предизвикателства. Може би ще ти предложа малко светлина.
— Благодаря.
— Можеш посещаваш, когато желаеш, когато имаш нещо да кажеш. Винаги добре дошъл.
Болд се хвана, че й се покланя, вдигна глава и се усмихна.
Когато се озоваха отново на улицата, далеч от магазина, Ла Моя каза:
— Луд ли си, серж? Ти направо си я обвини.
— Споделих подозренията си.
— О, да, ти чудесно си споделяше.
— Ако е умна, ще ги предаде. Те нищо не могат да й направят, тя е толкова влиятелна. Не биха издържали и седмица на затворено. Ако ни даде тази операция, се измъква. Какво беше това за Тидуел? — попита Болд.
— Нали помниш Тидуел, от Организираната престъпност? — подсети го Ла Моя.
— Пенсионира ли се?
— Да се пенсионира ли? Излязъл сутринта да тича и се върнал с носилка. Изпотрошен до последното кокалче. Казал, че го блъснала кола. Сигурно някоя кола с четири крака. Напусна отдела поради здравословното си състояние, защото не може да ходи като хората.
— Мама Лу?
— Помниш ли онова полумексиканче в парка? Надишало се и умряло, а? Казват, че Мама Лу имала голям пръст в тази работа. Мексиканчето било котенцето на Тидуел, преди злополуката.