— Петнадесет секунди — съобщи застанала между двете автоматични камери и кабелите за микрофоните студийната директорка. Тя носеше бележка, написана на ръка, която да подсети двамата водещи да вмъкнат страница Б-36, която първоначално не беше включена в сценария.
— Косата ми! — извика Уилям Кътлър, перчейки се.
Студийната фризьорка се залетя към сцената, докато студийната директорка продължаваше броенето.
— Десет секунди! — Фризьорката внимателно прекара гребена по лакираната коса на Уилям Кътлър, забавяйки се малко с един непослушен кичур.
— Идиотка такава! Да не си някоя кучешка фризьорка? Дай ми това! — Кътлър издърпа гребена от ръката й и саморъчно подреди кичура си.
— Девет… разчистете сцената… осем — броеше директорката, без да й трепне гласа. — И това ми било професионалисти!
Фризьорката се измести от камерата и сумтящият Кътлър се огледа в монитора още веднъж. Изхвърли гребена от сцената към фризьорката.
— Четири… три… две…
Лицето на Стиви светна, когато погледна камерата. Тя буквално живееше заради този момент: стотици хиляди зрители съсредоточени върху всяка нейна дума, но сега мисълта за Мелиса отслабваше тръпката. Предварително записан глас се чу в ухото й: А сега, най-гледаният новинарски екип на Сиатъл, Стиви Макнийл и Уилям Кътлър, в новините „Четири в пет“.
Стиви започна да чете текста от телескриптера. Усмивката й, перфектна като за снимка, тонът й, леко дрезгав и чувствен, погледът й мек, прикован към камера 2. За съжаление новините бяха „само колкото да запълнят празнините между рекламите“. Един ръководител й го обясни, когато беше отишла в Ню Йорк, надявайки се да направи големия скок в кариерата си от репортер пред камера към водеща.
„Източници, близки до разследването на случая с незаконно пристигналите чужденци, които бяха открити при изваждането на товарен контейнер в залива Пъджет, казват, че полицаи от отдел «Убийства» на Сиатълската полиция до момента са разпитали поне една от задържаните, които са оцелели при прехода. Твърди се, че разговорът се е водел около проваления опит за сделка, след което полицията е останала с малко или въобще без информация.“
Показа се заставка с кадри от ваденето на контейнера и как водят загърнатите в одеяла жени към колите на бърза помощ.
„В новините днес ще научите: предварителната аутопсия на първите три жени, починали при прехода, показва, че причините за смъртта на жертвите са били естествени, а именно — недохранване и обезводняване, въпреки че по всичко личи, че тези условия се дължат единствено на небрежност от страна на капитана на кораба. Идентифицирането на кораба, замесен в транспорта на контейнера, е цел на настоящето разследване.
По-късно в емисията на новините «Четири в пет» ще ви бъде представено интервю на живо с Адам Талмъдж, регионален директор на Имиграционните служби и службите по натурализация.“
Адам Талмъдж бе облечен с тъмен костюм, бяла, закопчана догоре риза и синя вратовръзка с червени орлови глави. Шпицарките му, минали през обущар, бяха добре лъснати. Все още беше запазил по-голямата част от косата си, която приличаше на светлосиво, къдраво, късо подстригано кепе. Имаше изразителни черни вежди и ясни сини очи, приличащи на пресен лед или на стъкло за препариране. Когато се здрависа със Стиви, по лицето му бе изписано донякъде резервирано, но все пак дружелюбно внимание. Очите му, за разлика от тези на останалите мъже, дори за момент не се отклониха към анатомията на тялото й, и тя веднага се увери, че е добре трениран как да се държи с медиите. Тя не се и съмняваше, че след като се е съгласил на това интервю, Талмъдж си е избрал определена линия на поведение. Тя всъщност настояваше това интервю да се състои съвместно с Кугли, който в момента бе седнал на стола от фибростъкло извън обхвата на камерата, но Талмъдж предпочете да е сам.
— Всичко наред ли е? — попита госта си Стиви.
— За мен е удоволствие — отвърна той.
Ръката на студийната директорка се вдигна, за да й даде знак и после властно махна.