Сега Стиви разбра защо Талмъдж се съгласи на интервюто. Той го използва, за да си намери информатори.
— Чисто! — извика студийната директорка. — Уилям, камера 2, две минути.
Талмъдж се изправи и махна микрофона си. Избърса лицето си, като че току-що бе изял нещо.
Брайън Кугли пристъпи към Стиви.
— Добри въпроси.
— Размити отговори — отвърна тя.
Талмъдж изстиска една усмивка и се запъти към изхода, очевидно очакваше Кугли да го последва.
— Вечеря? — попита Кугли Стиви.
— Не, благодаря — отвърна тя.
— Едно интервю без камера с „източници близки до разследването“?
— Почвате да омеквате — отбеляза тя.
— Мога да ви предоставя и по-точни данни — предложи той.
Стиви каза:
— Аз ще ви се обадя.
— Добре — съгласи се той.
Той й протегна ръка за довиждане и те се сбогуваха. Кугли задържа ръката й малко по-дълго от необходимото. Не й хареса това. Никога не би флиртувала, за да изкопчи някоя история. Тя се обърна и тръгна към новинарското си бюро, напълно осъзнавайки, че Брайън Кугли я гледа.
Девета глава
Седем години изминаха, откакто Болд се консултира с доктор Байрън Рътлидж от Училището по океанография във Вашингтон. Рътлидж, океанограф, който отдавна стоеше зад катедрата, беше всепризнат авторитет в областта на теченията в пролива Пъджет. Веднъж той вече беше помагал на Болд при разследването на едно убийство, при което тялото бе изхвърлено на брега от едно течение. Проливът Пъджет беше вторият по големина залив в Северна Америка и там се срещаха необичайни, но предвидими приливи и течения, включително и някои от най-бързите повърхностни течения в западната част на Съединените Щати.
Рътлидж бе среден на ръст, със средно тегло. С внимателно оформената си брадичка в стил Ейбрахам Линкълн, сини очи и лула, той приличаше на спасително куче. Кабинетът му бе затрупан с различни книжа: карти, графики, доклади. Стените бяха закичени с рисунки на двумачтови и китоловни кораби, една черна дъска за писане и много карти, които се развяваха като щори за прозорци.
— Знаеш ли — каза Рътлидж с дрезгав от много пушене глас, — около година след като работихме заедно с теб, един прокурор от Скагит Каунти ме повика да работя по още един труп. Срам ме е да си призная, но си прекарах чудесно тогава. Бяха намерени остатъците от тяло на жена в залива Бауман, западно от прохода Дисепшън. Те много приличаха на тези, които ти беше намерил на брега. Тази явно е била хвърлена от мъжа си от моста на прохода Дисепшън.
— Признаха го за виновен, нали? — попита Болд, спомняйки си за сензационния процес.
Пожълтелите от пушене зъби на Рътлидж приличаха на стара загниваща ограда от колове.
— В момента стоиш пред главния свидетел на щата. Това момче си спечели килия за трийсет и една години. Неговите хора обжалваха разкритията ми, но отново изгубиха. — Усмивката му беше заразна. — Така че този път — каза той, имайки предвид телефонното обаждане, което беше уредило срещата им — става дума за корабен контейнер, а? Няма да повярваш колко много изгубени контейнери се мотаят в открити води. Те са основната причина за корабокрушенията в морето. Питай застрахователите.
— Твоите хора вече имаха възможност да огледат контейнера — каза Болд.
Рътлидж кимна.
— Носиш ли ми данните?
Болд хлъзна през бюрото към него един лист.
— Тегло на контейнера, брой хора вътре, тегло и приблизително количество чували с вата. Ватата е била зашита в чували.
Рътлидж погледна над очилата си за четене.
— Искаш да намериш кораба-майка на този контейнер, така ли?
Болд отвърна:
— Трябва да разберем кой е корабът, за да знаем с какво се занимава. Ти забеляза ли нещо, като го оглеждаше?
— Смърдеше. Представи си да живееш така две седмици, докато прекосяваш Тихия океан.
Болд нетърпеливо попита:
— Нещо друго?
— Откритите води отпечатват личността си върху всеки и всичко, до което се докоснат. Водите на Тихия океан значително се различават от възсолените, които са в устието на залива — започна професорът. — Това може да се дължи на пресните води от реките и притоците от седемстотин квадратни мили. Реките се изливат в устието достатъчно бързо, за да се опреснява заливът в сравнение с по-високото съдържание на соли на водата в океана от външната страна и западно от остров Ванкувър. По тази причина проливът Пъджет се оказва родното място на неколкостотин специфични вида флора и фауна, които са уникални само за водите в устията, микроорганизми, които не се намират на стотина мили северно или на четирийсет мили западно от него. Спомняш ли си как отглеждахме попови лъжички в пети клас и колко бързо стените на аквариума се покриваха с тиня? Същото нещо става в залива и в открито море. Винаги си личи дали един плавателен съд е бил оставен да седи дълго време — много бързо се покрива с водорасли и дребни ракообразни. Преди водораслите обаче се покрива с бактерии и диатоми, които започват да полепват още в първите шест часа след потопяването във вода, независимо дали това е локва, пресноводно езеро, устие или океан. Хранителната верига е дълга и всички се редят на опашка. Това позволява на морските биолози да проследят целия процес.