— По същия начин и ентомолозите изследват един труп за насекоми — продължи Рътлидж, — морските биолози могат да изследват микроорганизмите и водораслите по дъното на кораб, или дори на контейнер, и да определят доста точно колко дълго повърхността му е била изложена и в каква вода.
— Колкото часовник ли? — с разбиране попита Болд.
— До голяма степен. Дадохте на студентите ни чудесна възможност за практика, както и за лабораторна работа. Благодарен съм ви за тази възможност.
— А ние научихме ли нещо? — пак попита Болд.
— Медът е близко до жилото. — Той направи пауза, за да се наслади на ефекта, като в същото време хвърли Болд в недоумение. — Няколко милиона малки организъмчета се събраха да разкажат през какво са преминали стените и дъното на твоя контейнер. И така, всички тези морски бактерии, диатоми и полепнали ларви ни разказаха, че контейнерът се е скитал в солена вода и по-специално, в централната част на залива, между шестнайсет и двайсет часа. Нито повече, нито по-малко. Натрупването на хидрокарбонати по страните на контейнера от повърхността на водата ни подсказва, че през половината време е бил потопен само на петнайсет градуса, но около осмия е цопнал във водата, като е променил ъгъла на наклона си на около двайсет и два градуса и се е потопил по-дълбоко с около три фута.
— Вижда ли се това? Шестнайсет часа?
— Наличието на диатоми и соленоводни ларви потвърждава това, да. Всичко, което е било свършено от студенти, е било проверено след това. Шестнайсет до двайсет часа. Това е промеждутъкът от време.
— Нито повече, ни по-малко — повтори Болд, водейки си бележки. — Само дето може би си си спестил това разследване.
— Още не сме приключили.
— Така ли?
Рътлидж предизвикателно погледна Болд:
— Внимателно прегледахме тези бали с вата, както и начина, по който е била опакована, и смятаме, че това представлява интересна възможност.
— Слушам те.
— Ами ако точно този контейнер никога не се е предполагало да достигне пристанището, а е трябвало само да бъде транспортиран през морето? Такъв трансфер е изключително опасен. Организаторът, който е планирал всичко това, се е подсигурил с тези бали като вътрешни въздушни възглавнички в случай, че в контейнера попадне вода. Тези бали на практика са огромни балони.
— Може би вече е губил някой от контейнерите си, а? — попита Болд, забелязвайки особеното изражение на лицето на Рътлидж.
— Нека само ти кажа, че дори и да е имало достатъчно въздушни възглавници, за да не му позволят да потъне, дори и в спокойни води не бих искал да съм в този контейнер. А щом са го предприели в буря като тази, която беше миналата нощ… — Той не си направи труда да си довърши мисълта.
— А щом са го предприели миналата нощ — вметна Болд, — можеш ли да ми кажеш къде е станало това?
Показвайки листа, който Болд донесе, Рътлидж каза:
— Това ли са координатите, където е бил намерен?
— Първите са приблизителни, отбелязани от самолета. Вторите са от бреговата охрана: точно време и местоположение.
Рътлидж се приближи към картите си. Беше със смачкани сиво-кафяви панталони и кожени високи обувки, същите като на Болд. Рътлидж почти веднага посочи по картата.