Лицето на момиченцето се озари и изпълни стаята със светлина.
„Добре дошла, малка сестричке“ каза Стефани на прекрасен мандарински. Двете момичета едновременно се засмяха.
Стиви бързо събра касетите и нетърпелива да ги види, излезе от апартамента навън, към хаоса на площад Пайъниър. Нямаше друг избор, освен да се смеси с тълпата и само след секунди се чу: „Хей, Тина! Виж кой е това!“. Отзад се чуха стъпки и груба мъжка ръка я хвана за лакътя. „Канал четири, нали? Гледаме ви всяка вечер!“
Тя се спря на ъгъла и нетърпеливо се загледа над главите на хората, чакайки светофара да светне зелено.
— Канал четири, нали? — повтори оплешивяващият човек.
— Точно така — отвърна тя и по-силно стисна касетите. Имаше и още някой. Някой, който я наблюдаваше. Усещаше го.
Светофарът светна зелено.
Стиви бързо си проправи път да пресече улицата, бързаше право напред. Обзета от параноя, тя се огледа. Струваше й се, че всички хора само нея гледат. Все повече се паникьосваше. Сети се за касетите. Сигурно щяха да й подскажат нещо.
Паркингът беше на две пресечки път, а скоро щяха да затворят. Тя ускори крачка.
Когато й оставаше само половин пресечка, пак чу стъпки след себе си. Дали бе същият фен? Или някой друг? Не искаше да разбира отговора.
Това беше платен паркинг и бариерата бе паднала в десет часа вечерта, преди половин час. Входът бе заключен с верига, а изходът се пазеше от няколко автоматични шипа.
Стиви почти тичешком влезе в слабо осветения гараж, силно стиснала касетите под мишница. Пресъхнала уста с горчив вкус, разтуптяно сърце — искаше вече да си е вкъщи, пазена от портиер, две ключалки и алармена система. Искаше да е където и да било, но само не и в безлюдния градски гараж.
Стъпките я последваха и в гаража, после изведнъж стихнаха, дали не си въобразяваше?
Тя се осмели един-единствен път да погледне назад и дъхът й секна. Видя силует на мъж, който бързо се движеше към нея.
Дали е обир? — почуди се тя.
— Чакайте! — силно отекна мъжкият глас в бетонените стени.
Тя стигна колата си, но малко се затутка с дистанционното, докато я отключи. Бръкна в чантата си за спрея за самозащита.
Рязко отвори шофьорската врата, хвърли касетките на навигаторското място и, насочвайки навън спрея, скочи на предната седалка.
— Госпожо Макнийл! — Сега, като беше по-близо, мъжът изглеждаше някак познат. — Аз съм Джон ла Моя.
Тя погледна изпотеното му лице.
— Наблюдавах апартамента — обясни той. — Изчезването е на първо място сред задачите ни.
— Изплашихте ме до смърт.
— Не исках да викам името ви в тълпата. — Очите му веднага забелязаха трите касетки в пластмасови кутийки на седалката до нея. — Не видях да ги носите, когато влизахте в апартамента.
— Аз имам ключ. Хранех рибките й.
— Значи рибките гледат видео, така ли?
Касетките на Мелиса бяха нейни и само нейни. Щеше да ги изгледа първа и тогава, ако прецени, че е нужно, щеше да им ги даде. Имаше чувството, че касетите изгарят дупки в седалката. Тя тресна вратата, врътна ключа и свали малко прозореца.
— Вижте, това е абсолютно незаконно, разследването на нелегалните имигранти стана много оплетено — меко каза той.
— Капитанът на кораба — припомни му тя, — научихме го и без вас.
— Ще е много по-безопасно за всички, ако ми дадете тези касетки. Нейни са, нали? На Мелиса? Не искате да се забърквате с тези хора, нали?
— Искате касетките, но ще се натъкнете на първата поправка. Това са новинарски записи.
— Смятах, че ще се натъкна на сътрудничество. Не искаме ли и двамата едно и също нещо — и той добави, — да я намерим?
— Добър опит.
— Трябва ми каквото и да е на тези касетки — примоли се той. — Мелиса има нужда аз да ги видя.
— Ще говорим за това — каза тя. Вдигна прозореца.
Ла Моя се наведе, продължавайки да й говори, но думите му се процеждаха през прозореца като нечленоразделно мънкане.
Когато излезе от гаража, Стиви се протегна, взе касетките и ги хвърли на пода зад себе си. Нямаше по-сигурно място за тези касетки. Никъде не беше сигурно за тях.
Седемнадесета глава
Събота, 22 август
5 дни от изчезването
Боби Гейнис влезе в кабинета на Болд без да чука и си издърпа един стол, а лейтенантът си отбеляза с молив докъде е стигнал с четенето на доклада.