— Жънеш, каквото посееш — каза тя и Болд добави още едно име към възможните заподозрени. На капитана на „Визаж“ не му липсваха врагове. — Веднъж като ги стоварят на брега, тези момичета реализират големи икономии. Камериерки в хотели, сервитьорки в барове…
— Работнички в експлоататорски фабрики, проститутки — добави той.
Опитваше се да намери човека зад тези тъмни очи, искаше да определи нивото на нейната заинтересованост, но те нищо не издаваха. Тя седеше безпристрастна, като най-добрите съдии.
За момент почти се убеди, че тази жена не е замесена в убийствата. Но когато Мама Лу се усмихна, той изгуби контрол над впечатленията си. Беше все едно да преследваш мокър сапун.
— Казват, неведението било блаженство, господин Бот. Може би е истина.
— Ако им беше дал храна и вода, щяха да оживеят. Тяхната смърт е абсолютно безсмислена.
— Този човек вече не е с нас. Нека му простим греховете.
— На него, може би, но не и на останалите. — Той млъкна, когато погледът му се срещна с нейния. — Вие прощавате ли такова отношение към сънародниците си?
— Това е въпрос, който изисква много обяснения.
Той се поколеба за момент и каза:
— Изчезнала е една американка от китайски произход. Телевизионен репортер. Тя разследваше случая с контейнера. Ако й направят нещо, ще извършат голяма грешка. Силата на медиите е много по-голяма, отколкото на едно полицейско управление, повярвайте ми.
Лицето на тази жена се изкриви в гримаса. Ако това, което й каза, не беше ново за нея, значи наистина е добра актриса.
Той каза:
— Ако някой ни помогне да открием тази жена, градът ще изпитва голяма благодарност към него. — И добави: — Медиите също.
Тя се усмихна, кимна и го погледна също толкова решително, колкото той нея.
— Разбирам. — И двамата замълчаха. — Внимавайте, господин Бот. Нещастия се случват и на най-приятните хора. И не се доверявайте на никого. Дори на мен. — Тя се усмихна отново, този път по-широко. Беше забравила за зъбите си. Той ги видя в една чиста чаша от дясната й страна, откъдето се усмихваха съвсем самостоятелно.
Деветнадесета глава
Понеделник, 24 август
7 дни от изчезването
В понеделник сутринта, една седмица откакто Мелиса е била видяна за последно, Ернест Зулия, управителят на „Оборудване Гарибалди“ влезе в сутрешните новини с това, че се взриви на няколко хиляди парченца. Взривната вълна е била усетена чак в Обществена сигурност.
Болд се срещна с капитан Шийла Хил в кабинета й. На четирийсет години, Шийла Хил все още събираше погледи. Тя знаеше как да облича атлетичното си тяло, пък и не беше над това да използва краката си за отвличане на вниманието. Тя се нахвърли върху Болд заради смъртта на Зулия, но Болд не й се поддаде.
— Наблюдението над Зулия е било отзовано, капитан — оплака се Болд, припомняйки й за това, което на него му бе казано само преди минути от детектива й.
— Бяхме назначили екип да следи „Оборудване Гарибалди“, но той бил отзован със заповед.
Шийла Хил бе дала тази заповед. На Боби Гейнис й е било казано да прекрати наблюдението. Заповедта бе минала зад гърба на Болд и Ла Моя, като нито единият от двамата не бе уведомен за решението. Не можеше да обвинява Хил до безкрайност за това, но те и двамата знаеха резултата. Болд много добре разбираше, че го е викнала в кабинета си за черна овца. Освен това знаеше обаче, че колкото извинения и да намери за решението си, най-вероятно е прекратила наблюдението заради бюджета и от политически съображения. Като се има предвид характера на Шийла Хил, със сигурност се е ядосала, защото Ла Моя не я е попитал предварително за наблюдението и затова е упражнила властта си, за да покаже кой командва парада. Но сега имаше още един труп, новините на живо го свързваха с убития капитан и случката с контейнера — горещ политически картоф. За съжаление Болд смяташе, че в цялата работа е замесено много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Ла Моя бе легнал с Шийла Хил преди около година само поради лоша преценка и първични инстинкти, но това я накара да му трови живота и почти да му провали кариерата. Между двамата все още съществуваха някакви странни отношения. Ла Моя изстрада жестоко това скъсване и Шийла Хил в крайна сметка потърси примирие. Тя го глезеше, той я игнорираше, игнорираше капитана си. Само Болд знаеше за цялата афера, въпреки че много хора от екипа подозираха какво всъщност става. Когато Ла Моя се подхлъзна, Болд като негов лейтенант веднага научи за това. Но напоследък Хил го използваше повече като консултант по брачните въпроси. Тя искаше да си върне Ла Моя. Ако имаше ад, с който да се заплатят грешките в разследването, със сигурност щеше да се стовари на главата на Болд.