По време на „инцидента“, Зулия, според работниците му, както всяка сутрин е бил в пропановия хаспел. Експлозията бе вдигнала пламъци на сто метра от земята и бе нанесла пълна разруха на една трета от инвентара на „Гарибалди“ и на по-голямата част от складовете му. За пръв път след поредицата палежи преди няколко години, сега нямаше никакви физически остатъци от жертвата. Наравно с пожарникарите, полицаите претърсваха отломъците с надеждата да намерят парчета кости.
— Не обичаш Джон да се захваща с някоя операция, преди да те попита — заяви Болд без заобикалки. — Взимам си бележка.
— Трябва някак си да се оправим с това — припомни му тя, като го гледаше в очите, но не искаше да подновяват разговора за връзката й. Тя остави на него да предложи някакъв начин да се измъкнат от трудната ситуация.
Най-сетне той намери компромис.
— Изчезналата телевизионна журналистка е много по-спешен случай от някой като Зулия. Можехме да го пипнем по всяко време, ако го бяхме изчакали да се върне на работа — каза той.
— Продължавай — окуражи го тя.
— Репортерката надушва някаква следа на нелегалните имигранти и веднага след това изчезва. Не само че информацията, която има, би могла да е решаваща за разследването, но е заплашен и животът на една млада жена. Мина една седмица.
— Затова преразпределихме силите — каза тя, сякаш че беше факт. Хареса й посоката на мислите му.
Болд помълча. Беше й подал направо кокала, нямаше нужда да го преживят сега. Като сержант на Болд рядко му се случваха такива преговори. Това бе още една причина да мрази лейтенантското място. Политика. Направо му се гадеше. Истинските акции, динамичните разследвания, бяха къде-къде по-чисто занятие.
— Нейното изчезване може да е свързано със смъртта на двамата ключови свидетели на разследването. Тя е от изключителна важност за нас — предложи Болд.
— Така е, определено — съгласи се Шийла Хил. — Преместихме силите си към този случай на изчезнал човек.
— Не бих споменал това навън. Не трябва да я излагаме на повече риск.
— Взех си бележка. Хващай се тогава — каза тя.
Болд, Ла Моя и Гейнис се срещнаха при закрити врати, заобиколени от детски рисунки.
— В събота казах на Мама Лу, че искам да си поговоря със Зулия — каза Болд. — Вижте сега какво става в понеделник сутринта.
— Не бих тръгнал по този път, сержант — предупреди го Ла Моя, — а към онези материали, които тази Макнийл отмъкна от апартамента на жената. Това са доказателства, ако не можем да намерим съдия, който да се съгласи.
— Късмет — изстреля Гейнис.
— Аз не „тръгвам“ натам — оплака се Болд, — натам ме водят обстоятелствата.
— Това е било съвсем умишлен удар — припомни Гейнис на Ла Моя. — Зулия се е качвал на един и същи хаспел всяка сутрин. Знаели са точно какво правят.
— Някой му е казал, че няма проблем да се върне на работа — предположи Болд, все още наблягайки на намесата на Мама Лу.
— Има много неща, които нямат никаква връзка с Мама Лу — каза Ла Моя.
— Ама защо непрекъснато я защитаваш — оплака се Болд.
— Не я защитавам — възрази Ла Моя. — Опитвам се да не правя погрешни заключения. Човекът, от който съм се учил — каза той, имайки предвид самият Болд, — винаги е подчертавал колко е важно да следваш доказателствата и да изслушваш жертвата.
Болд кимна.
— Двама потенциални свидетели, убити през последните четири дни. Почистват си къщата, оправят си сметките. Може би Мама Лу е прекалено лесна, за да е истинската следа, но си прав за следването на доказателствата.
— Може да съм раздула твърде много нещата с „Гарибалди“. Всеки, който работи там, щеше да разбере, че искаме да хванем Зулия — предположи Гейнис.
— Тогава да разпитаме работниците, а? Какво друго? — попита Болд.
— Да претърсим квартала — отвърна Ла Моя.
— Да следим за някакво насилие в района — каза Гейнис.
— Ами изчезналата жена? — попита Ла Моя.
— Според Шийла Хил тя е задача номер едно — каза Болд.
Ла Моя нищо не отговори, само си направи мислена бележка: явно Болд играе къси пасове.