— Да обработим тази Макнийл. Трябва ни сътрудничеството й. — Шумът по убийството продължаваше извън кабинета и с рутината си приличаше на шум от уличното движение.
— Ако намерим Чоу, докато е още жива — с надежда каза Болд, — ще можем да разгънем нашироко случая с нелегалните имигранти.
— Тя е жива — заяви Гейнис и остави кратка пауза, за да го асимилират. — В противен случай досега да сме намерили тялото й някъде, както на останалите. Тези момчета не са от срамежливите. Те си правят заявления. Не искат нищо да се говори за това. Но ако е още жива и са я хванали, Бог да й е на помощ. Тогава ще се моли да е мъртва.
— Казвам ви — намеси се Ла Моя, — трябва да видим тези записи. Ако не чрез съдия, то чрез сладки приказки с Макнийл…
— Дафни — сети се Болд. Матюс със сладки приказки можеше да убеди и пепелянка.
— Трябва да ги видим тези записи по един или друг начин.
Двадесета глава
Стиви прегледа записите, които взе от апартамента на Мелиса. Беше болезнено. Материалът от първото наблюдение документираше ОМПС-то и местонахождението му. Мелиса бе минала по целия квартал и бе заснела сградата от четирите й страни, а на паркинга за пръв път камерата бе записала Гуен Клайн как излиза от работа. Тя беше ниска, набита жена с посредствена външност.
Гуен Клайн ходеше тромаво, без намек за грация. Мелиса и камерата й я следваха до супермаркета и до крайбрежното училище, откъдето взе едно момче и малко по-голямо момиченце. Следвани от микробуса на Мелиса, те стигнаха до облицована със сачак къща, с миниатюрна тревна площ отпред и сателитна чиния, установена на новоремонтирания покрив.
В малкото прозорче на видеото се смени часа на записване — 18:37. Мелиса бе убила почти два часа, изчаквайки на паркинга, без да прави нищо. Пристигна един пикап и паркира. Беше същият пикап, за който Стиви вече знаеше, че принадлежи на съпруга и че е бил купен с пари в брой. В 20:21, тоест почти в осем и половина, Гуен Клайн потегли с пикапа. С всяко ново спиране и почване на записа, Стиви чувстваше все по-голямо напрежение, чувстваше се като воайор, като шпионин. Кадърът непосредствено след това показваше автомивка, но нямаше кадър, който да показва някаква табела или име. Габаритите на пикапа светнаха като две очи, когато Клайн натисна спирачките. Превозното средство остана в мивката за цял цикъл и после потегли обратно към дома. Мелиса го последва и хвана пикапа как паркира в 21:07. Записът се превърна в сив снеговалеж. Стиви превъртя докрай, внимавайки да не пропусне някоя подробност.
Наля си чаша сок, зареди втората касета, пренави и я пусна. Слушайки монолога на Мелиса пред камерата, Стиви се чувстваше сякаш чете нечий личен дневник. Мелиса щеше да редактира касетата и да остави само няколко кратки кадъра със съпровождащо копие. Копие, което Стиви копнееше да има, защото то щеше да обясни значението или да предложи продължение на различните кадри. Като журналистка Мелиса бе записала фона, надявайки се по-късно да го изреже и да направи от това история. На Стиви й се искаше да види материала сега, но вместо това трябваше да се задоволи само с пъшкането и въздишките на операторката и редките коментари от типа: „Това е колата на съпруга“, „Не се забави много в магазина за зеленчуци, но предполагам, че би могла да предаде шофьорските книжки на някого тук“.
Втората касета показваше как Гуен Клайн пристига в ОМПС-то сутринта. Прекосява паркинга с кафенце в ръка. Има запис на хората, влизащи и излизащи от сградата. Първо ги беше хванала от разстояние, после с вариото бе приближила лицата им. Мелиса или е била отегчена и е искала да смени фона, или е фокусирала лицата с цел, непонятна засега на Стиви. Въпреки че се изкушаваше да превърти напред, продължаваше да се вглежда внимателно както и преди, без да знае дали може да разпознае някое от лицата, може би сред тях бе източникът им? Не знаеше със сигурност кого или какво търси. Знаеше само, че това са записите, които Мелиса е направила точно преди да поиска по-малката дигитална камера, и че точно тези кадри са накарали Мелиса да направи още една крачка, която й е дошла в повече.
Убедена, че времето работи против нея, Стиви имаше страхотна нужда от връзка с „малката си сестричка“. Тя превъртя докрай втората касета и мушна третата, последна касета, която бе взела от апартамента.
Третият запис започваше с познат фон: отново Клайн пред ОМПС малко след четири часа следобед, този път по време на слаб дъждец, който вали само колкото непрестанно да тропа по покрива на микробуса и да се запише на касетата. Задачите се различаваха само по местоположение: до зоомагазина за голям пакет кучешка храна, до аптеката, точно до химическото чистене, после до същата забавачница, откъдето се взимат децата. Мелиса не проговори по време на целия запис, ентусиазмът й от предния ден бе секнал и само звукът на дишането й се бе записал като някакъв фон, като дишане на любовници. Върна се до същата малка къщичка, този ден пикапът я бе изпреварил в прибирането у дома. Образът потрепери, защото Мелиса се размърда в колата да изключи камерата.