— Следите ли новините? — попита Стиви, но срещна същия празен поглед. — Знаете ли за капитана на кораб, който се удави? За капитана на кораб, който е отговорен за превоза на нелегални имигранти? Смъртта на този човек не е нещастен случай, госпожо Клайн. — Тя понижи глас за по-голям ефект и каза: — Ще трябва да свикнете с факта, че е бил убит. Бил е убит, защото някой не е искал полицията да го разпита… нито Имиграционните служби… никой. Чувате ли?
Погледът на Гуен Клайн бе някак далечен, стъклен, сякаш гледаше през Стиви в далечината.
— Колко време ще мине, докато който и да ви плаща за тези фалшиви шофьорски книжки реши, че и вие сте заплаха за него?
Гуен Клайн зяпна с отворена уста. Ченето й се помръдна да каже нещо, но Стиви я сряза:
— Искам цялата история. Истината. От начало до край. Кой влезе в контакт с вас, какво ви предложиха, какво стана после, от колко време продължава всичко това. И ако — предупреди тя строго, — сте съгласна да споделите всичко това с мен открито и честно, съм съгласна да забравя всичко за малкия ви тъжен живот и за лошите ви решения. Имате деца. — Лицето на жената се изкриви. — Дошла съм тук не за да показвам лошото ви поведение на децата ви, на съседите, на работодателя ви.
— Но откъде…
— Няма значение откъде. Само истината има значение. Давате ми истината и аз си тръгвам. Забравям името ви. Разбирате ли какво ви предлагам? А какво ви предлагат те? Какво предложиха на капитана на кораба?
Жената вдигна глава. Огледа се наляво и надясно, сякаш се опасяваше, че съседите или някой друг я гледа. Погледът й срещна този на Стиви. Нейният беше студен и твърд, когато каза:
— Не тук. Не сега. Трябва да си тръгвате. — Тя влезе обратно в къщата, ръката едва напипа вратата.
— Трябва ми отговор — предупреди я Стиви, — или ще изложа живота ви на показ. Не ме подценявайте.
— Не тук.
— Ще говорим.
Вратата се притвори.
Стиви заговори бързо:
— Трябва да говорим. Трябва да решите на чия страна сте. На моята или на тяхната?
Вратата се затръшна. Гуен Клайн дръпна пердето и надникна към Стиви, която продължаваше да стои на стъпалата пред къщата. Тя искаше да обсъди предложението с мъжа си. Стиви реши да й даде една нощ. Една нощ. Междувременно реши да се направи, че си тръгва. Тя се качи в колата си и потегли. Обиколи квартала, загаси фаровете и паркира. Чакаше я дълга нощ.
Двадесет и първа глава
— Казвам ви, това момиче е, тя глупаво и тя уплашено. — Мексиканецът умишлено говореше тихо с напрегнатия си глас, въпреки силното пъшкане от удоволствие, което се донасяше от големия екран. Той говореше с някаква испанска смесица на акцент и неправилна граматика. Вече му се гадеше. В пулсиращата светлина можеха да се различат шест силуета, пръснати по различни редове в киното, всички се бяха раздалечили един от друг и нямаше никой до двамата мъже, които седяха в средата на последния ред.
Отразената светлина от екрана хвана профила на другия, когато той отлепи подметката си от лепкавото нещо на пода, разлято безалкохолно или нещо друго. Той извърна лице, погнусен от неописуемите пози, които заемаха двете голи жени в долнопробния филм. Събеседникът на мексиканеца разбираше, че точно на такива места трябва да се срещат, но се отвращаваше. Гласът му беше тих и спокоен, изключваше дори най-малката възможност да го подслушат.
— Ще се справя с репортерката. Нашият приятел ще уреди всичко. — Никога не споменаваше имена. Познаваше всички номера на пазителите на закона. Не вярваше на никого. — Да запазим спокойствие. И това ще мине.
— Всичко се разпада за теб.
— Нищо не се разпада за никого. Няколко спящи полицая, които ми забавят хода, това е всичко. Не може без тях, когато работиш в такъв мащаб. Случва се да се прецакаш. Но няма причина да се паникьосваме.
— Какво имаш предвид, ти справиш с репортерката? — попита мексиканецът.
— Нищо лошо. Само запази спокойствие, разбра ли? — окуражи го другият.
— Аз оправя момичето?
— Съвсем не. Тя ще се оправи.
— Казвам ти, тя не добре. Много разстроена. Също и по време на буря. Няма мозък въобще. — Той посочи екрана. — А това? Това е единствено момичета правят добре.
Той усети как челюстните му мускули се свиват като твърди орехи. Каза си да се успокои.
— Признавам, ситуацията не е перфектна, тя направи погрешна стъпка като дойде при теб. Жалко за това. Но тя ще остане в графика за доставки. Гледай само. Когато се върне, й кажи, че се грижим за репортерката, че всичко е наред.