Лицето му пламна и той я погледна ядосано.
— Някой оптимист би казал, че работата ми е да предоставям нов шанс за живот; някой песимист би казал, че работата ми е да разбивам мечтите на хората. Аз живея с професията си. Също като вас. Медиите разбиват много повече съдби, отколкото аз ще разбия някога.
— И докъде ще доведе всичко това Мелиса?
— Мога да ви помогна с този случай.
Тя отново го предупреди:
— Няма да разкрия източниците си. Вие също не бихте го сторили, току-що сам го казахте.
— Доверете ми се — каза той.
Тя леко кимна и доверително прошепна:
— Работя по въпроса.
Двадесет и трета глава
Лу Болд и Джон ла Моя застанаха пред черната отворена паст на един гроб и погледнаха надолу. Жертвата беше азиатска жена — китайка. Беше гола, пръстите на краката й, гърдите й, и покритото с кал лице изпъкваха от глината и пясъка, отмити от нощния дъжд. Главата й беше обръсната. Болд почувства познатото бодване, което идваше при всеки контакт със смъртта.
Беше хвърлена в яма, изкопана за гроб. Някой се е надявал, че ковчегът ще бъде спуснат върху трупа и той ще бъде погребан завинаги в анонимност.
Ла Моя не оставяше на мира офицерите, като им крещеше една след друга заповеди. Болд не можеше да откъсне поглед от жената в гроба.
— Къде, по дяволите, са тези от Сиатълските служби? Увеличете периметъра на полицейската лента, така че да обхване цялото гробище. Искам да говоря с гробаря, който я е намерил. Искам някой да доведе кротко и мирно Стиви Макнийл тук. Не искам и думичка за това да се чува по радиото. Ясно ли е?
Болд се обърна към Ла Моя и тихо каза:
— Защо е толкова бледа? Нормална ли ти се вижда?
Ла Моя се развика на двама униформени:
— Някой да намери с какво да я покрием! Сложете завеси, камерата да не вижда какво става. Всеки, който не носи ръкавици, за наказание ще събира глоби чак до Коледа. — Това ги накара да се размърдат.
Когато няколко минути по-късно пристигна доктор Диксън, веднага му помогнаха да влезе в ямата. Болд му даде само няколко секунди и попита:
— Откога е мъртва?
— Ще ми дадеш ли поне една минута? — дочу се от дупката низкият, гърлен глас на доктор Диксън.
— Нормална ли ти се вижда? — попита Болд.
Диксън бе облечен с тънко шушляково яке, сиви памучни панталони, подгизнали от коленете надолу и „лабораторни патъци“ — кожени обувки с изключително дебели гумени подметки.
— Никога не ми изглеждат нормални. Дай ми една минута — повтори той.
— Прекалено бледа е — пак каза Болд на колегите си. — И гърдите й са целите черни около зърната. Защо ли е станало така?
Диксън рядко се зъбеше на Болд, но този път го сряза:
— Ако обичаш!
Болд го остави да работи над жертвата. Накрая Диксън извика от гроба:
— Кожата на стъпалата й е твърда като слонска. Предполагам, че е около двайсетте. На левия глезен има следи от лигатура.
Пристигна Дафни Матюс. Отборът е в пълен състав… — помисли си Болд. Тя беше облечена с дълга до глезените офицерска мушама и държеше отворен чадър. Дойде и застана до Болд. Както винаги той забеляза колко невероятно красива беше тя.
— Зоопаркът дойде! — отдалече извика дежурният, предупреждавайки за пристигането на медиите.
Дъждът заваля по-силно.
— Оградете с ленти там! — кресна Ла Моя. — Никой да не преминава, освен Макнийл.
Долу, в ямата, Диксън докладваше наблюденията си на едно диктофонче, което държеше в месестата си ръка, прикривайки го от дъжда.
— Защо са я погребали тук по този начин? — тихо попита Ла Моя.
— Скрили са я — отвърна Болд и погледна морето от надгробни плочи.
Дафни се хвана за това и каза:
— Щом има една, има и други.
— Още? — секна дъха на Ла Моя.
— Посетител! — викна дежурният и посочи един приближаващ се чадър.
— Макнийл — каза Ла Моя.
— Откога процедурата по идентифициране се извършва на гробищата? Това не е честно за нея. Някой помисли ли за нея? — оплака се Дафни.
— Аз я извиках — каза Болд.
— Трупът трябва да е почистен и представен през стъкло в моргата — напомни Матюс. — Това е процедурата. Как може тяло, намерено в кална дупка!
— Тя е репортер — каза Ла Моя. — Длъжна е да го понесе.
— Да накажем медиите. Това ли е идеята?
— Идеята е да разберем с какво и с кого си имаме работа колкото може по-бързо — поясни Болд.