Тя виждаше в очите му, че чувствата й бяха споделени, въпреки че никога не споменаваха нищо за това. Никакви горещи погледи. Никакви закачки. Тези дни бяха зад гърба им.
— След малко трябва да съм в студиото — каза Стиви, опитвайки се да се измъкне.
— Няма да отнеме много време.
— Видяхме се на гробищата, нали?
— Да. — Дафни седна на един от тапицираните въртящи се столове. — Исках да поговорим за Мелиса. Всичко, което бихте могли да ни предоставите… всичко би помогнало на разследването.
— Нещо като видеозаписите, например?
— Уликите са в отдела на Ла Моя. Аз повече се интересувам от навиците й, начина на живот, приятелите й, роднините й… такива неща.
— Психиатър ли сте?
— Психолог.
Стиви кимна и мислено се поздрави.
— Не ми приличате на ченге. Това ми се вижда по-смислено.
— Цялата работа е, че когато има изчезнал човек, госпожо Макнийл, винаги остават следи, които по една или друга причина не се използват. Знаем го от опит. От случаите…
— … когато те не се връщат, не са намерени — довърши Стиви вместо нея.
— Вярваме, че Мелиса все още е жива. Предполагаме, че или се крие, или е била отвлечена, но все още е жива.
— И на какво основание?
— Все още не сме намерили тялото — направо каза Дафни, с което зашемети събеседничката си. — Обикновено те използват насилие, за да заявят себе си. Защо им трябва да се отнасят по-различно с Мелиса?
— Защото тя е репортер.
— Така ли смятате? — запита Дафни. — Какво мислите, че това е вид паспорт ли? Те не вярват в такива работи. Не правят такава разлика. Те изпращат предупреждения. Най-лесният начин да ви предупредят, е да ви изпратят тялото на Мелиса.
— Може би ме познават по-добре — каза тя, облегна се на стола и се погледна в огледалото. — Това само би ме разгневило.
— Още ли не сте разгневена? — недоверчиво попита Дафни. — Не вярвам. Знаете ли какво мисля? Мисля, че нито можете да спите, нито да ядете нормално. Предполагам, че от доста време настоятелно гледате към бутилката с вино, може би дори пиете малко повече от обикновено. Лежите будна и си мислите за всички „Ами ако…?“. Обвинявате се. Обвинявате нея. Обвинявате нас. Но нищо не помага.
Стиви се опита да спре сълзите, които заплашваха да потекат. Пое си дълбоко въздух в усилие да се овладее.
— Извинете ме — каза тя, — но вече трябва да съм в студиото.
— Кажете ми, че греша.
— Какво искате от мен? — каза Стиви и спря на вратата с гръб към Дафни.
— Ще се обвинявате още повече, ако скриете информация от нас. Мога да ви помогна да се справите със скръбта, госпожо Макнийл. С това се занимавам. В момента може да се самоубеждавате, че полицията е некомпетентна, че полицаите не са честни — това са все познати за мен аргументи. Професионална етика. А може би смятате, че случаят не е наш, и затова няма смисъл да ни го давате, може да смятате, че е на Имиграционните служби и службите за натурализация, и че само те могат да ви помогнат. Затова си слагате главата в торбата. — Тя направи пауза. — Как се справям?
— Мислите прекалено много.
— Професионално изкривяване. Какво сте вечеряла снощи? Каква ви беше закуската тази сутрин? Кога изпихте последната си чаша вино? Червено вино, нали? Предполагам, че е скъпо. Но пиете сама. Предполагам, не ви е много добре.
— Стига толкова. — Но не можеше да се насили да отвори вратата. Само стоеше там, с гръб към тази жена. Застинала.
— Откривате, че ви липсват много хора, не само Мелиса, но и семейството ви, последната ви връзка, всеки и всичко, които някога са ви били близки…
Стиви нервно разтърси глава.
Дафни, без да обръща внимание, продължаваше:
— Имиграционните служби и службите за натурализация наблюдават нелегалните имигранти, няма спор за това. Но да разследват изчезнал човек? За това сме ние. Бих ли ви поверила спортните новини? Ами тези от Имиграционните служби и службите за натурализация? Ако сте някой, който внася нелегално имигранти в тази страна чрез това пристанище, кой е първият човек в списъка ви, когото трябва да подкупите? Мислите ли, че не забелязваме? Мислите ли, че споделяме всяка следа, която намерим с Кугли и Талмъдж? Защо да го правим, преди да знаем достатъчно за тях? А това отнема време, повярвайте ми.
— Междуособна война? Смятате ли, че това е ново за мен? Вие си играете на война, докато трябва да водите разследване. Виждала съм го хиляди пъти от журналистическото си бюро. Като кучето и котката. Стара история.