Гуен Клайн, служителката от ОМПС-то, беше най-новата в списъка. Не се появила на работа. Изчезнала бе точно когато Ла Моя и екипът му разбраха за нея и решиха да я сложат под наблюдение. Стиви беше пуснала материала си за „служител на седмицата“ по новините „Четири в пет“, на което Болд най-вече отдаваше изчезването й. Глупостта на медиите никога не преставаше да го учудва.
Напрежението върху всички заети със случая нарасна, особено върху Болд и Ла Моя. Имаше прекалено много трупове. Една репортерка бе изчезнала. Телевизионните новинари затягаха гайките и правеха разкрития преди полицаите. Говореше се за създаване на специална смесена част от Сиатълската полиция и Имиграционните служби, въпреки че и двете страни отказваха. За Болд, който отново забърза крачка, всичко се свеждаше до намирането на Мелиса Чоу, която явно че не само беше вероятна жертва, но също така и главен свидетел. Да открие тази жена, означаваше едновременно да намери хората, извършили и двете убийства, и тези, които импортираха човешки същества. Той беше сигурен в това.
Доктор Вирджиния Амънд беше около четиридесетгодишна мъжкарана, с ирландска физиономия на лунички, мазолести ръце и докторат по морски науки. Беше облечена с избелели дънки с навити крачоли и нескромно тясна тениска с логото на Аквариума отпред.
— Молбата на съдебния лекар да се идентифицират рибените люспи е пристигнала първо в университета, но след това е била препратена на мен за потвърждение.
Болд често посещаваше Аквариума с децата си, затова разположението в сградата му беше познато. Доктор Вирджиния Амънд го поведе надолу по една рампа, която слизаше още по-дълбоко под земята, в сърцето на Аквариума — стая за наблюдения, заобиколена от стъкло и вода зад него, където рибите свободно си плуваха и създаваха впечатление у посетителя, че се намира под водата. Тя заведе Болд до една врата, на която пишеше „САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ“. Там ги очакваше един стереоскопичен микроскоп.
— Знам, че е неудобство за вас да идвате чак тук, но телефонните разговори не вършат работа — извини се тя. — Тази първата люспа от онези, които вашите хора пратиха в нашия отдел, е от по-рядко срещаните видове — обясни доктор Амънд. — Забележете по-заострената част, с която люспата всъщност е прикрепена към рибата, като керемиди на покрив. От значителен интерес за нас и за вас е по-сърцевидната форма на тази люспичка, както и по-назъбеното й ръбче. Разбирате ли?
Амънд смени люспите и го поведе към микроскопа за сравнение.
— Тук можете да ги сравните една до друга — каза му тя. — Погледнете внимателно и двете люспи.
— Добре. — Болд приближи око до окуляра на микроскопа.
— Познахте ли нашата приятелка?
— Вляво.
— Много добре. Да. А отдясно?
— По-гладко ръбче, по-малко заострена, по-чиста. Може да звучи глупаво, но тази отдясно изглежда по-нова.
— Червена точка, лейтенант. Да не сте специализирали морска биология? Да, люспата вдясно е от жива сребърна сьомга от нашите аквариуми. Пробата, която получихме от вас, се състоеше основно от Кралска и Сребърна сьомга.
— Но не и нашата приятелка? — попита той, използвайки нейния термин.
— Не. Намерихме две такива люспички във вашата проба. Те са от разновидността на Кохо, която се среща в Снейк Ривър. Интересното е, че тази разновидност е измряла поне преди две десетилетия.
— Обяснете ми го пак — каза Болд.
— Разновидността на Кохо от Снейк Ривър е изчезнала преди двадесет и две години. Десетки милиони Кохо са правили годишно плаване до Колумбия и после до Айдахо, сред тях са били и видовете от Снейк Ривър.
— Изчезнали — повтори Болд и извади полицейския си бележник, за да запише нещо вътре.
— Точно така.
Тя се усмихна. Белите й зъби засияха на фона на луничките по лицето й.
— Вашето обяснение по телефона ме заинтригува. Намерили сте ги по краката на умряла жена. Споменахте корабни контейнери, но имам съмнения за това. Контейнер, който да се използва двадесет и две години? Не е много вероятно. По-скоро би могло да е кораб.
— Ами консервена фабрика?
— Би могло да бъде. Да. Защо не? Насам — каза доктор Вирджиния Амънд, показвайки на Болд изхода от лабораторията.
Влязоха обратно в главната галерия. Говореше силно, за да я чува въпреки шума на тълпата.
— Виждали ли сте изложбата ни на риби?
— Предполагам — отвърна Болд.
— А траулерите? — попита тя и посочи към тях.