Цяла стена бе посветена на историята на комерсиалния риболов. Проследяваше се историята от риболова в индианските селища до съвременните пет мили дълги мрежи, които използват японците и руснаците, както и огромни плаващи консервени фабрики. Текстовете и илюстрациите бяха допълнени от макети на различни плавателни съдове. Доктор Вирджиния Амънд го поведе към един от тях.
— Комерсиален траулер, много разпространен във флотата на Тихия океан през последните двадесет до петдесет години, с няколко разновидности. Сега са по-големи. — Тя посочи кърмовата част на кораба. — Уловът се складира тук. После екипажът го сортира, почиства и измива, като изхвърля това, което не им трябва. Почистеният, обработен продукт се извозва с конвейер до предната част на кораба. — Тя показа огромно помещение, което заемаше почти цялата предна част на кораба. — Това тук е един гигантски фризер. Тези траулери могат да стоят в открито море дни, седмици, месеци. — Тя си пое дълбоко въздух, сега мъжкараната в нея бе изметена от експерта. — Като споменахте нелегалните имигранти, виждам този траулер в нова светлина. Може би уловът не е добър тази година. Може би си намирам оправдание с тези китайски имигранти. Може би това е твърде стар кораб… твърде стар… и въпреки редовното почистване на тези палуби, няколко люспи може да останат, показвайки ни видове, които не сме виждали почти от две десетилетия.
— Ами ако става дума за консервена фабрика?
— Според мен е напълно вероятно. Консервените фабрики са още по-стари от траулерите. Този аквариум дори е бил консервена фабрика в предишния си живот. Всяка сграда по крайбрежието в този град е или някога е била свързана с риболова. От Харбър Айланд до Салмън Бей и Лейк Юниън.
— Казвате, че съм спестил малко работа — каза той, — но не мога да стесня кръга консервни фабрики според люспите, които идентифицирахте.
— Университетът каталогизира историята на комерсиалния риболов. А това включва и консервните фабрики. Тази история датира отпреди сто и петдесет години.
— Но нас ни интересуват само двадесет и две години — каза Болд.
Лицето й се стопи в усмивка.
— Чакайте да се обадя на няколко места.
Тридесета глава
Лейси Делгато имаше дебели прасци, никаква талия и нос, който хвърляше дълга сянка на лицето й. Зад гърба й ченгетата я наричаха „слънчев часовник“. Тя носеше демодирана дълга черна пола, толкова стегнато закопчана на ханша й, че се образуваше лабиринт от странни басти, като цяло създаващи грозна гледка. Гласът й приличаше на писукане на гумена играчка. Имаше прокурорския навик да изговаря отчетливо думите, а смехът й напомняше на стържене с абразив и издаваше цинизма й. Единствената екстравагантност в нея бяха италианските й обувки. Високите й токове тропаха, когато се движеше бързо по мраморните коридори на съда.
— Този индивид се опитал да продаде камерата обратно на Кей Ес Ти Ви.
— Дигитална камера ли? — уточни Ла Моя. — Сигурна ли си?
— Само ти повтарям какво ми беше казано — отвърна Делгато. — Това си е твоят случай, сержант. Ти да му мислиш каква е камерата.
— Предвиждат ли се някакви проблеми, ако се захванем с това? — попита той.
— Има някои неща, които трябва да се уточнят — информира го тя, без да забави крачка. Той геройски се опитваше да не изостава. — Проблемът със собствеността. Ако откриеш кой е донесъл камерата, тогава възниква въпросът кой ще я вземе? Такива ми ти подробности.
— И каква е нашата позиция по въпроса? — запита той.
— Нали е веществено доказателство? Задържаш конфискуваната камера, докато ни трябва като веществено доказателство в съда. Същото като при всеки друг случай. — Тя кимна в неговата посока, но не намали крачка. — Моля ти се, те имат по-различна интерпретация. Щели да ни позволят да задържим камерата, но заявяват, че ако има лента в нея, щели да си я вземат. Доста лепкави са тези закони за интелектуалната собственост. Отсега те предупреждавам за това.
Сиатълската полиция беше под пара: трябваше на всяка цена да разкрие случая с контейнера и да намери Мелиса жива. Вечерните предавания на Макнийл не само че поддържаха интереса на публиката към историята, но също така и на политиците. Изборните години винаги са най-напрегнати.
— И нищо не се споменава за изчезналата жена? Само за камерата? Сигурни ли сме, че откупът, който искат, е само за камерата?
— Само ти повтарям каквото са ми казали — повтори тя. — Нали знаеш, че азиатското дружество смята да прави митинг пред кметството?