— Благодаря, че ме подсети, бях забравил — каза той.
— Очаква се да има голяма тълпа.
— Само защото медиите ще са там — каза той. — Махни камерите, да покажат само десетина човека.
Тя го погледа учудено, все още поддържайки бърза крачка.
— Зает ли си на вечеря?
— Каква ти вечеря? — учуди се той. — Не съм вечерял от три дни и съм спал само час и половина тази нощ.
— Тогава, предполагам, ще пропуснем вечерята.
Дългите дървени пейки в коридора бяха заети с адвокати, свидетели, детективи и отчаяни членове на семейства. За Ла Моя това не беше толкова съд, колкото място за провеждане на всички процедури, където законът се свеждаше до няколко явявания, преговори и компромиси. Като ченге не можеше да си помисли за това без разочарование и дори отчаяние. За него Делгато не беше жена, а само прокурор. Не знаеше обаче как да й го покаже.
— Обадих се на отдел „Кражби“, като си мислех, че ще знаят кой я е донесъл — обясни Делгато. — В момента, в който споменах Кей Ес Ти Ви, веднага ме препратиха към теб. За всичко, което се отнася до телевизията, трябвало да говоря с теб. Казах им, че ще го направя само веднъж. Същото казвам и на теб. — Явно му беше много сърдита, че не отговаряше на свалките й. Нямаше намерение да го прави за трети път. Тя почука на вратата на съдебната зала и го въведе там, където свършваха полицейската и прокурорската работа и започваше правосъдието.
Въпреки стотиците явявания пред съда на Ла Моя рядко му се случваше да влиза в съвещателната зала. Миришеше на дезинфектант за паркет. Ръбът на дългата овална маса бе жертва на нервното почукване с пръсти на съдията. Сърдити гласове се процеждаха през стените и почти се различаваха дебатите. Седна на един от столовете и разгърна някакъв комикс. После попита:
— Сигурни ли сме в тази информация?
— Телевизията гравира на моторчето инициалите си. Този, който се обади, описа камерата много точно.
— А откупът?
— Започна от три хиляди. Телевизията смали на хиляда, това е сумата, която може да се получи от полицата.
— И той се съгласил?
— Очевидно.
— Той не е вехтошар, бизнесмен е.
— Един вехтошар би я заложил — каза тя.
— Може би точно така е станало — предположи Ла Моя. Кой знае откъде я е взел този бозо?
— Казал, че иска онази журналистка, Стиви Макнийл, да вземе камерата.
— Ами!
— Искал лице, което да може да разпознае.
— Невъзможно.
— Не подлежи на преговори. От телевизията вече са приели това условие. Затова се обърнаха към нас. Тяхната осигурителна фирма поискала съдействие от нас… и от теб… в частност.
— В праймтайма на живо? Не ми се вярва!
— Не подлежи на обсъждане — отново каза тя. — Ти си там, за да защитаваш и да служиш. — И продължи: — Става все по-лошо.
— Не е възможно — каза той.
— Сигурно се шегуваш! Да не мислиш, че след като искат помощта ти да си върнат откраднатата собственост, ще ни питат дали сме съгласни? Не мисля, че точно така биха се изразили — каза тя.
— Това не ти е сериал за ченгета!
— Още не са споменали времето и мястото за предаване на камерата. Решат ли да действат без нас, бихме могли да ги спрем чрез съда, но ако трябва да съм честна с теб, искът никога не би стигнал до съда и бихме загубили. Медиите са хлъзгаво нещо. Никога няма да видиш този запис.
— Ако изобщо има такъв запис — измърмори той. Животът на хората се решаваше в тази зала от примитивни чиновници, домакини и тем подобни. Той рядко се съпротивяваше на кариерата, която си беше избрал, но от примката на палача, изрисувана на масата, наистина му се пригади.
— Все още има въпроси без отговори — съгласи се тя, — колко души искаш да вземат участие?
— Ако на този запис има нещо полезно за нас, ако изобщо има такъв запис, не мога да позволя да го излъчат пред целия свят. Една жена е изчезнала. Трябва да защитя живота на един човек, може би на стотици хора.
— Ако в тази камера има лента, със сигурност можем да я вземем преди делото. Ако те настояват за собственост, най-вероятно ще спечелят. Всичко ще се сведе до това, кой ще се добере пръв. Но предизвикателството е изобщо да видиш какво има на нея.
— Уреди тази среща — заповяда той.
— Правилно решение — окуражи го тя.
— Тогава защо не ми олекна?
Тя тръгна да си ходи, съпровождана от шумоленето на пищните й басти. Спря се на вратата.