Стиви колебливо го взе.
— Нямам време за това — възрази спътникът й.
— Успокой се — прошепна му тя. Нагласяйки фокуса, тя без да иска натисна вариото. Зад групата усмихнати туристи тя забеляза как фургонът на службата за почистване завива наляво, пресича потока от коли и паркира в края на улицата. Тя натисна копчето и хвана само главите на туристите. Кавалерията пристигна.
Когато Болд влизаше в препълнения двор на галерията, му се искаше Макнийл да свали фотоапарата, за да види, че идва. Той забави крачка, но не спря, минавайки на няколко метра от тях. Детектив Мългрейв се появи отляво и влезе в галерията преди него. Сега всичко щеше да тръгне бързо, дори на самите тях да се струваше като на забавен каданс.
Той се спря пред стъклената врата на галерията и видя в отражението как Макнийл връща фотоапарата на японски турист. Когато тя се обърна към входа, той се зачуди дали Стиви ще го разпознае в гръб и реши да рискува.
Стиви Макнийл явно беше много наблюдателна.
В задната част на фургона Ла Моя говореше по радиостанцията.
— Ако тръгне на юг, Мългрейв ще го поеме, МоКом ще ги последва. Линч, ти ще предпазиш Макнийл с тялото си, ако се наложи.
— Дадено — потвърди Линч.
— Ако ще му скачаме, няма да го жалим — заповяда Ла Моя. — Имаме ли достатъчно цивилни?
По радиото се чуха някакви популярни песни, когато преоблечените детективи превключиха радиоапаратите си. Това говореше много на Ла Моя. Неговите оперативни работници бяха по местата си. Никой не можеше да говори, работата тръгна.
Стиви пристъпи към гардероба и подаде цветното номерче на азиатката зад преградата. Тя се зачуди дали и тази жена някога е била нелегална имигрантка и веднага се усети, че вече си е изградила стереотип, който трябва да превъзмогне. Съпровождащият я мъж спря на десетина крачки зад нея, точно в средата на потока на влизащи и излизащи посетители, с което й напомни на куче, застанало на края на тротоара и размишляващо дали да пресече улицата. Лицето му беше зачервено и напрегнато, беше се изпотил още на двора. Тя също се потеше. Струваше й се, че шансът да спаси Мелиса, ако все още има някакъв шанс, се свежда до тези няколкото минути и обещания запис.
Болд пристъпи към преградата до нея и ясно заговори с една от гардеробиерките.
— Какво ще стане, ако си изгубя номерчето? — питаше той.
Явно печелеше време.
Стиви подаде на момичето пред нея номерчето си. Момичето се обърна към редицата със закачалки.
— Трябва да си пазите номерчето — някакъв човек информира Болд.
— Ами ако не го пазя? — тупаше се Болд по джобовете. Нейната увереност нарасна, като видя, че той е толкова близо до нея.
Момичето подаде чантата за камера на Стиви. Сърцето й потрепна: бе дала тази чанта на Мелиса като се видяха последния път.
Стиви се обърна. Мъжът каза:
— Добре, да се махаме оттук.
— Още не.
— Глупости — изсъска той и я лъхна с тютюневия си дъх, като се наведе ниско над нея. — Сделката приключи. Дай ми петачката.
Тя искаше да се увери в съществуване на лентата, преди да му предаде парите.
Някой я сграбчи за рамото.
— Отвън — заповяда мъжът. — Тук приключихме. — По слепоочията му блестяха капки пот.
Стиви се поколеба, пръстите й затърсиха ципа на чантата. Тя тръгна към стената, към фонтана, издърпвайки рамо от лапите му. Той я пусна, но я последва. Тя облекчено отпусна рамото си.
Дръпна ципа на чантата и разбра, че въпреки старанието си да остане спокойна, притеснението й улучи момента да я надвие. Сърцето й щеше да се пръсне. Тя отвори чантата и надникна вътре: чифт черни чехлички с избродирани червени рози отпред. Гърлото й се сви. Бяха на Мелиса. Тя ги отмести. Малката касета също беше там. В следващите няколко секунди кръвта нахлу в главата й, чувствата й победиха всички разумни мисли. Спомените за Мелиса и тези чехлички сега бяха всичко, което имаше значение. Сълзи бликнаха от очите на Стиви, тя сграбчи мъжа за якето, приближи лицето си до неговото и го разтърси с рев:
— Къде е тя? Какво си направил с нея?
Потресеният човек мушна ръка в пазарската й чанта, извади оттам портмонето й.
— Парите! — кресна той, а тъмните му очи светнаха, когато видя, че един от детективите посяга за пистолета си. Мъжът пъхна портмонето в джоба си, обърна се към Стиви и я блъсна към Болд. Претича през фоайето, шмугвайки се между туристите.