Стиви се срути в ръцете на Болд.
Той я изправи и хукна да го гони.
Детектив Мългрейв крещеше:
— Полиция! Всички по местата си!
Англоговорещите посетители се хвърлиха на килима. Японците се усмихнаха и това им отне минута повече, за да реагират. Последваха викове и писъци. Униформен пазач на галерията пристъпи напред, за да блокира един от изходите.
Болд и Мългрейв хукнаха към входа, когато злосторникът изблъска с рамо пазача и той тупна тежко на земята. Изнудвачът избяга навън. Болд и Мългрейв го последваха.
Болд крещеше на беглеца. Мългрейв извика по радиостанцията подкрепа. Мъжът прекоси уличното платно, спря за момент до светофара и с всичка сила побягна на юг към Първо авеню.
С крайчето на окото си Болд видя Ла Моя и един униформен полицай. Някакъв оператор влачеше черните жици на камерата на Кей Ес Ти Ви от синия микробус, който бе спрян от задръстването. Тичайки, операторът се спъна в бордюра. Ла Моя и униформения полицай се спънаха в жиците, и тримата паднаха.
Болд тичаше през улицата. Следваше беглеца, а Мългрейв продължаваше да крещи заповедите си по радиото.
Беглецът погледна наляво, зави зад следващия ъгъл и изчезна от поглед.
Дишайки тежко и превъзмогвайки болката във внезапно стегналото го коляно, Болд се обърна към Мългрейв и се провикна:
— Какво става с подкреплението?
— Идват! — отвърна детектива.
Трябваше на всяка цена да задържат този човек. Не можеха да си позволят да го изпуснат. Двете ченгета също свиха зад ъгъла, Мългрейв веднага прекоси улицата, но беглецът никъде не се виждаше.
Сирените наближиха. Цялата улица настръхна. Мългрейв хукна надолу по алеята.
Болд спря и се завъртя в кръг. Този мъж или е влязъл в някоя от сградите, или е тръгнал надолу по алеите. Трябваше да се вземе трудно решение. Дали да се изчакат радиоколите и униформените, които да предотвратят всяка възможност заподозреният да се измъкне, или да си избере една от сградите, която да претърси и да не даде време на мъжа да избяга? Болд огледа стената от тухлени сгради от лявата страна на улицата, очите му прескачаха от прозорец на прозорец, от сграда на сграда.
Появи се първо като сянка, после като образ: една жена на третия етаж се опря с разперена ръка на стъклото на прозореца. Явно отстъпваше от някого. Точно разперените пръсти на ръката, със страха, който изразяваха, му подсказаха какво се случва. Болд се хвана за този шанс.
Полицейската му значка се подаваше от горното джобче на якето му. Болд прескачаше по две стъпала наведнъж, подмина една жена на средна възраст на втория етаж. Тя посочи нагоре. Болд продължи да тича, без да нарушава ритъма си. Сега той имаше предимството да изненада. Трябваше да бърза, за да не го изпусне. На четвъртия етаж той започна да залита, но продължи да се катери. Движението идваше отдясно, когато той се обърна наляво към последните стъпала. То дойде като смяна на цвят, на осветление, сякаш някой бе пуснал завеса или размахал флаг. То дойде като светкавица, загряваща гръбнака му. Дясната му ръка инстинктивно продължаваше да се движи нагоре, но острата болка заседна в ребрата. Този момент го отдалечи от болката, вместо да го направи подвластен на нея. Той изгуби равновесие и залитна към стол, оставен до един стълбищен пепелник. Той сграбчи крака на този стол и го хвърли в посока към нападателя си, като същевременно посегна към пистолета. Четирите метални крака на стола изскърцаха като пръсти по черна дъска; после столът се прекатури надолу по стълбите и, като че ли бе планирано или изчислено точно, отскочи от горното стъпало, рикошира в отсрещната стена и удари там, сякаш целеше злощастната душа на пътя си.
Беглецът, след като събори Болд, хукна надолу по стълбите и така и не видя стола. Той го настигна, сякаш го преследваше като живо същество. Болд бе отново на крака, видя как оня залитна и вирна крака като клоун.
Въпреки падането мъжът се изправи, но бе надвит от болката. Болд скочи върху него. Белезниците щракнаха около китките му — ритуал, прекалено добре познат и за двамата. Болд го претърси за оръжие, докато му рецитираше — сякаш бълнуваше — правата. Той арестува заподозрения на основание, че продава откраднати вещи и напада офицер от полицията.
— Не съм откраднал нищо — оправдаваше се мъжът, воден надолу по стълбите.
— Имаш време за размисъл оттук до центъра на града — предупреди го Болд. — Ако имаш поне малко мозък в главата си, няма да дрънкаш толкова.