— Точно така.
— И така, ти реши, че си струва? — каза Болд.
— Разбира се, разбрах, че си струва — заяви Рили. — Приличам ли ти на някой, който ще купува за този, дето клати гората?
— Значи той я нарекъл камкордер? — повтори Ла Моя.
— Да, така. Не знаех какво представлява. Казвам ви, дойде и поиска някакви пари за нея. Дадох му двайсетачка и той се разкара. Цялата работа стана може би за минута или две.
— Двайсетачка за камера, която струва дванайсет хиляди долара?
— Хей, на дъното бяха гравирани инициалите на телевизията. К’во да ти кажа? Сигурно изобщо не ги е забелязал. Изобщо не е разбрал колко е скъпа тази дигитална джаджа. Казвам ти, това хлапе не знаеше какво има. Пък и като гледах колко беше нервен и така нататък, или е бил дрога, или някак си притеснен, че сключва сделка. Но като гледах как е сложен, колко е як, не ми се вярва да е дрога. Повече ми приличаше на хлапе, което е откраднало на майка си касетофона за колата.
— Може да я е намерил — каза Болд на Ла Моя, — може да я е намерил, а може и да я взел от нея…
— Но да не е казал на никого? — напомни Ла Моя.
— Кой? — попита Рили. — Не съм взимал нищо от никого!
— Млъквай! — излая Ла Моя. — Ние си говорим тука.
— Намерил я е и решил, че може да си докара няколко допълнителни долара — предположи Болд.
— Затова я залага при този бозо — съгласи се Ла Моя.
— Ще трябва да видиш някои снимки — обърна са Болд към задържания.
— Снимки на мошеници.
— Точно така — каза лейтенанта. — Само го посочваш и си излизаш от тук…
— Хей! Това не влизаше в сделката! Какви са тези лайна?
Ла Моя рязко се изправи и го стресна, после се облегна на масата и изсъска:
— Не прекъсвай лейтенанта, задник такъв! Човекът ти говори нещо.
— Значи ще видиш снимките. Ще го посочиш и ще си излезеш оттук още тази вечер. Ако не го откриеш, ще прекараш нощта на топло за обида на полицейски служител и ще погледаш още малко снимки утре. Ти ни даваш лице, ние ти даваме паспорта — натърти му Болд.
— Да бе, друг път!
— Но само така можеш да излезеш оттук — осведоми го Ла Моя. — Или може би предпочиташ да извикаме адвокатите и да им кажем, че не желаеш да сътрудничиш?
— Но аз ви сътрудничих! — възрази той.
Ла Моя се обърна към Болд:
— Мислиш ли, че ни сътрудничи?
— Мисля, че си съчинява — каза Болд.
— Казах ви точно както си беше! — възкликна мъжът.
— А отгоре на всичкото и си позволява да ни повишава тон — изказа наблюдението си Ла Моя.
— Даваш ни лицето, проверяваме го и си излизаш — каза Болд.
— Но ако тръгнеш да си измисляш, ще те изпържим — предупреди Ла Моя.
— Беше само някакво хлапе! Някакво си там китайче! Как да го разпознаеш!
— Всички еднакви ли ти изглеждат? — заплашително го предизвика Ла Моя. — Внимавай в картинката, приятел — и той излъга, за да го изплаши, — нали не искаш да изхвърчиш на няколко километра оттук, още повече, че този лейтенант тук е женен за прекрасна китайка и има от нея пет малки дъщерички за доказателство.
Задържаният имаше вид на човек, който е глътнал буца лед или пък се е задавил с несдъвкано месо.
На Болд му се наложи да се обърне към вратата, за да скрие усмивката си.
— Да започваме — каза той на сержанта си, чудейки се откъде го измисли всичко това Ла Моя.
Тридесет и трета глава
Стиви бе довела до съвършенство изкуството да използва хората, докато работеше като репортер. И въпреки че последните няколко години на телевизионна водеща на новините затъмниха донякъде този талант, той все още не беше изцяло изгубен. Тя разбираше силния ефект на нейния външен вид и нейната фигура върху мъжете, както и завистта, която те предизвикваха у жените, и се бе научила как да ги насочва и използва в свой интерес. Сега тя имаше нужда от тези качества. Брайън Кугли имаше влияние върху полицията, което тя нямаше. Тя избра най-добрия ресторант в града. Беше облякла дълбоко изрязана рокля, която събираше погледи.
Цялото тяло я болеше от умора и изтощение след полицейското ужилване, но нямаше намерение да им се поддаде, преди да премине през тази вечеря и да постигне това, което бе решила да постигне. Милтън Ейбрамс, изпълнителният съдия на Кинг Каунти, забрани на Кей Ес Ти Ви да прегледа записа, който тя лично бе изкопчила. Болд, Ейбрамс и останалите я разкараха, затова единственият й шанс да си върне изгубеното бе мъжът, който сега седеше срещу нея на масата.