„Кампаня“ бе наистина един от най-добрите ресторанти в града. Брайън Кугли, който беше там по нейна покана, изглеждаше малко не на място, но тя не си позволи да се замисли за това. Нейната известност предизвика шепот в залата на ресторанта още с пристигането й. Тя разиграваше сцената добре, надявайки се да впечатли Кугли, който бе само един държавен служител, при това и с лош шивач. Тя се надяваше да издои от него всичко, което може. Щеше да се спре малко преди да се наложи да спи с него, но той определено не знаеше това.
Някой и друг сексуален намек, комплимент от време на време, добре режисирано завъртане на стола — тя имаше цял арсенал на свое разположение, напълно готов.
Кугли никога не би отклонил нейна покана. Отдавна се опитваше да измисли начин да се види с нея насаме, за да разбере колкото може повече за изчезналата й приятелка. Това, което за един човек е горната летва, за друг е само трамплин, от който да се отблъсне. В качеството си на медиен работник тя имаше контакти и източници, които той не би могъл да има. Тъй като поканата за вечеря дойде точно след новините в късния следобед, в които се говореше как полицията конфискувала веществено доказателство, принадлежащо на телевизията, тази покана му се видя като изпратена от Господа. Тя имаше нужда от него, а това бе началото на всички преговори.
Ако се стигне и до леглото, толкова по-добре. Съдейки по външния й вид, това би било една незабравима вечер. Начинът, по който въртеше дупето си на стола, го възбуждаше. Но интересът му към нея се свеждаше до това, което й е известно, а не каква кобилка е тя. Сиатълска полиция бе изградила каменна стена пред Имиграционните служби и службите за натурализация, както и обратното — бизнес, както винаги.
Той наблегна на храната и виното. Жените обичат да говорят, ако им дадеш тази възможност. А като гледаше нейното отношение към виното, след малко сама щеше всичко да си разкаже. За да не остане назад, си пийна и той. Виното беше хубаво. „Арчъри“ или нещо такова. Вино за юпита, самият той го нарече фъстъчено черно. Би пил „Чаблис“ всеки ден, ако можеше. Като се има предвид, че една бутилка струваше шейсет долара, тя явно искаше да го впечатли. Добър опит, каза си той. Но щеше да й потрябва нещо повече от гърди и добро отношение, за да го накара да играе по нейната свирка.
— Защо човек отива в Имиграционните служби? — попита тя, когато погледите им се срещнаха.
— А защо човек излага физиономията си пред милиони хора всеки следобед?
— Ако трябва да бъдем точни, четиристотин хиляди — поправи го тя, — но това не е честно сравнение. Обществената представа за Имиграционните служби е, че са граничари и пъдари.
— С ласкателство можеш да стигнеш навсякъде.
— Кажи ми тогава, че греша.
— Какво мислиш, че сме отбор гладни бивши футболисти? — попита той, опитвайки се да набучи тънко парченце шунка от платото с предястие, което имаше някакво италианско име. Гадните копелета бяха я нарязали толкова тънко. — И ние си имаме нашия дял. Така е честно.
— А ти?
— Ако исках да бъда герой, щях да стана пожарникар.
Тя се засмя на този отговор.
Той продължи:
— Предполагам, че с течение на времето започваш да мислиш, че си част от хората, които дават свобода на този народ, на тази страна, които им дават възможности. Това е основната идея, не забравяй. В службите има много патриоти. И на интервюто за работа на това залагат, на възможността, която даваш на хората. Не придобиват ли прекалено голяма сила? Разбира се. Расизъм? Вероятно. Има момчета, които се записват само за да размажат физиономията на някой мексиканец с бухалка. Виждал съм го. Но те се сдухват много бързо тези момчета, повярвай ми. Никой не ги иска в отряда. Тънката част тук е, че ние защитаваме това, което е останало от тази държава, за тези, които имат законното право на нея. Нелегалните имигранти развалят статуквото. Те изсмукват социалните програми, за които никога не са плащали. Ако не взимаш такси на входа, скоро ще фалираш.
— Но има плащане и плащане. Какво ще кажеш за задържаните наскоро? — попита тя. — Три или четири седмици в контейнер с трупове. Не са ли платили достатъчно висока цена за свободата си?
— И двамата знаем накъде са били тръгнали тези жени — припомни й той. — В нелегалните фабрики или в бордеи, това ли е мечтата, която продаваш?
— Имам нужда от услуга — каза тя направо, посягайки към бутилката с вино и наливайки и на двамата по още една чаша.