— Такива бяха и веригите на глезените им, серж.
— Точно това й се е случило — каза Болд. — Влязла е вътре, но не може да излезе.
— Като с китайски белезници.
Болд кимна. Чувстваше се по-добре откогато и да е през последните дни.
— Добрата новина е, че може да говори езика, а както си е обръснала главата, изглежда като всички останали.
— Мислиш ли, че все още е жива? — тревожно попита Ла Моя почти шепнешком. Още бяха под впечатление от записа.
— Да, мисля, че е — каза Болд също толкова тихо. — На пръв поглед камерата почти го опровергава, знам това. Но как иначе досега не сме я намерили? — риторично попита той. — Това е, защото и те не са я намерили. — Той се обърна в тъмното към Ла Моя, сивият екран освети силуета му и го направи да изглежда болнав и блед. — Кой знае? — каза Болд. — Те може дори да не знаят, че тя е там.
Тридесет и пета глава
— Мога да ви намеря евтино хубав костюм — каза Мама Лу на Болд. Тя заемаше почти целия отвор на вратата, изписана с китайски йероглифи. Беше облечена с памучна червена дреха, кожени сандали и носеше бамбуково бастунче, което изобщо не й отиваше. На дневна светлина извън тъмното й леговище тя изглеждаше много по-млада, може би около петдесетте.
— Не ви ли харесва този? — учуди се Болд.
— Не е лош. Малко голям за вас, мисля. Лош цвят, много тъмен за тен на кожата ви. Имам един братовчед, който може да ви уреди нов.
— Тен на кожата ли? — Болд беше купил този костюм на разпродажба преди толкова много години, че вече не помнеше кога. Нейните коментари го комплексираха. Притесни се какво впечатление ще направи костюмът му на интервюто по-късно.
На Болд тя му заприлича — с бастунчето и лекото треперене — на нещо като китайски Уинстън Чърчил.
Болд бе вмъкнал отбиването си при Мама Лу между прегледа на видеозаписа с Ла Моя и предстоящото интервю за работа, като се надяваше да изкопчи от тази жена информация за местните нелегални фабрики. Но нейните намерения бяха други.
Чувствайки нетърпението му, Мама Лу пожела да се срещнат на място по неин избор: незабележима сграда на натоварена улица в сърцето на Интернационалния квартал.
— Имам ангажимент по-късно — каза той.
— Няма да ни отнеме много време. — Мама Лу налагаше своето темпо. В света на джаза тя би била балада, а не бибоп. — Ако обичате. — Тя посочи входа.
Болд й отвори вратата и тя мина толкова близко покрай него, че той усети бледия аромат на жасмин, което му напомни за пола й, нещо, което лесно се забравяше поради навика й да командва. Когато минаваше покрай него, той каза тихо:
— Още една жена бе намерена мъртва. Още една китайка. Обръсната глава. Малтретирана. — Той се хвана, че започна да говори насечено, като нея.
— Китайка или американска китайка? Разбирате ли, за нас това е от голямо значение, господин Бот. Ще ви покажа. — Тя поведе Болд по един червен коридор и през яркорозова врата влязоха в голяма отворена стая, в която имаше петдесет или повече азиатски деца. Те седяха на малки масички на групи по пет или шест. Рисунки с пръсти бяха окачени по стените, облепени с копринени тапети. На черната дъска бе закачена английската азбука, написана на ръка. Имаше къщички за кукли, пластмасови пристанища, цяла стена с книги. Всички деца бяха заети с нещо, но не беше шумно.
Под знаменити китайски личности на стената беше скромната пластмасова табела. Болд прочете надписа: „Хонгянг Лу — детски център и убежище за жени“, и веднага разбра политиката на Мама Лу. Тук тя беше единственият собственик.
Няколко чудесни деца се затичаха да поздравят великата лейди и, което го учуди, се наредиха на опашка, за да се вкопчат в памучната й рокля или да си изпросят прегръдка. Куклички! Болд си помисли за неговата Сара и колко бързо отлиташе детството й.
Мама Лу прекъсна мислите му.
— Това мои деца. Американски граждани. Те родени тук, живеят тук. Пораснат, правят пари, плащат данъци. — Тя заговори на китайски на десетината деца, скупчени около нея, и те се затичаха обратно по местата си. — По-големи момичета горе — каза тя, сочейки тавана, — различни проблеми.
Болд преброи десет млади възпитателки, които бяха много повече за толкова деца, отколкото в други забавачници. Една от тези млади жени ги приближи и поздрави тихо и приветливо. Освен ако цялата работа беше нагласена, Мама Лу бе добре позната тук. Жената се здрависа с Болд и го помоли, ако е възможно, някой от полицията да проведе беседа с учениците. Той предложи себе си.