Мама Лу светна от предложението му. Младата жена се върна при децата, а Мама Лу каза на Болд:
— Това момиче някога било в убежището. Сега учителка. Връща дълг на общността. Това безплатна забавачница. Всеки добре дошъл.
— Ти си много щедра жена.
— Без съмнение! Но забележете! Децата американски. Не незаконни. Родени тук, означава американски граждани.
— Независимо дали техните родители са били или са легални имигранти. Да, знам как действа закона.
— Закони не действат — възрази тя. — Обърнете внимание, тези деца живи, господин Бот! Те порастват, плащат данъци. Американски граждани.
— Разбирам — отвърна Болд.
— Нищо не разбирате — заплашително изсъска тя.
— Но ние имаме доказателства — каза Болд. — Видеокасета. Също и други доказателства. Има една нелегална фабрика… Хората, които се занимават с това, ще бъдат хванати и наказани. — Той остави фразата да увисне във въздуха. Чуваха се само звънтящите ксилофони и радостни възгласи. — Тези, които ни сътрудничат, ще бъдат третирани различно в очите на закона.
— Законът няма очи. Законът е сляп. Законът не вижда родители, само деца — и тя посочи с дундестата си ръка към стаята.
— Госпожа Темида е сляпа — поправи Болд.
Тя примижа срещу него като човек, гледащ слънцето.
— Защо създавате толкова проблеми?
— Тези хора не са помогнали на жените, когато са се разболели. И без закони е ясно, че това е престъпление! Ако някое от тези деца се разболее от грип, ще го оставите ли просто да умре?
— Но не сте сигурни за тези фабрики — пробва да блъфира тя.
— О, напротив, сигурни сме. — Той се наклони към нея и едва доловимо прошепна: — Жената от гробищата, погребана без ковчег, без опело, просто хвърлена в калта, е била жестоко изнасилена — и с нежелание добави: — по всички възможни начини.
Тази новина явно я порази. Червена гореща злоба проблесна в черните й очи.
— Уморена от глад, изнасилена и изхвърлена — повтори Болд, като се наклони още повече към нея. — Замразили са тялото й, не сме сигурни за колко време и защо, но знаем, че е работила в нелегална фабрика. Пръстите й…
Мама Лу, облегната на бастунчето си, стоеше онемяла, а радостните детски викове се носеха около тях.
— Една нелегална фабрика не би могла да работи в този град без ваше знание — смело каза Болд. — Не искам от вас да участвате в разкриването, а само да знаете. — Той добави: — Нима наистина може да прикривате такива неща? Помогнете ми да ги спра, госпожо. Ще станете герой, голяма приятелка на този град.
— Хора пристигат иззад океана — също толкова тихо каза тя. — Няма място, където да намерят работа. Правителство не им разрешава да работят. Много голяма нужда имат от тази работа, господин Бот. Какво да правят? Да станат проститутки? Това ли да работят? Да умрат от болести ли? Това не е честно. Много не е честно.
— Те са я уморили от глад и са я изнасилили. — Болд бе изумен от строгостта на разговора им, особено в контраст с безгрижния ентусиазъм, който ги обкръжаваше. — Това честно ли е?
— Ужасно — въздъхна госпожата. — Ваше посещение добре дошло.
— Не, не, не! — прекъсна я Болд. — Ние вярваме, че тази нелегална фабрика се намира в някакъв консервен цех, може би в стара консервена фабрика. Имаме доказателство за това.
— Едно време имало много консервени фабрики. Голям град, голяма територия.
— Точно така — съгласи се той. — Помогнете ми, госпожо. Щом намерим тази нелегална фабрика, ще спрем да търсим — предложи той и това спечели вниманието й. Той кимна настоятелно. — Ако не намерим нелегалната фабрика, която ни трябва, ще трябва да проведем много повече акции. И между другото хората, които са замесени в това, ще си понесат наказанието.
— Ами тези деца? — попита тя. — Майките им някога са произвеждали дрехите, за които говорите, ето така оцелели.
— Има четири мъртви жени. Съдебният лекар казва, че три от тях са раждали. Техните деца нямат майки. Това ли искате?
— Вие има две деца — каза тя, учудвайки Болд с информираността си. — Едно момче, Майлс. Дъщеря Са-ра — каза тя, бъркайки произношението. — Обичате дъщеря си, нали, господин Бот?
Той не отговори. Само я гледаше, сърцето му щеше да изскочи, изведнъж му се прииска никога да не я бе срещал. В гърлото му заседна буца, когато се сети как Сара бе отвлечена. Той знаеше какъв ад е това. Преживяваше го отново и отново всяка нощ, това бе една от причините за неговото безсъние.