— Какво друго броите, господин… — попита Мелиса, опитвайки се да измъкне от него името му.
Той отново си избърса челото. Зъбите му бяха жълти от пушене.
— Знаете ли как кината изчисляват колко пуканки са продали?
— Пуканки ли? — избухна Стиви. — Искаш да ми пробуташ някакви горещи новини за кинаджийските пуканки, така ли?
— Не го изчисляват по количеството царевица, което са изпукали, защото за едно пакетче пуканки отиват съвсем малко зрънца царевица, и не може да се изчисли колко зрънца отиват във всяко пликче… освен това винаги хвърлят това, което не са продали до края на деня или между прожекциите.
— Слушай… наистина…
— Значи, броят пакетчетата — каза Мелиса.
— Точно така! Собственикът или управителят броят колко пакетчета са използвани. Те инвентаризират пакетчетата — малки, средни, големи, и така се пресмята колко пари трябва да отчетат продавачите на щанда. Много е просто. И тъй като работниците са длъжни да възстановяват разликата, то много внимават. Същото е и със содата. Абсолютно същият метод. Броят използвани чашки за вечерта и така определят полагащия се приход на пари.
— Пакетчета и чашки — учудено повтори Стиви.
— В ОМПС, Отдела за Моторни Превозни Средства, счетоводството се води по фолиото за ламиниране. В зависимост от това, колко фолио е отишло във всеки отдел. Новите ламинирани карти имат някакъв надпис, вграден в пластмасата, който да помага на ченгетата да подушват фалшификатите. „Отдел за Моторни Превозни Средства“, щат Вашингтон, пишело на тях. Това ламиниране узаконява шофьорската книжка на шофьора. Много е важно да…
— Значи става дума за фалшификати — подсети го тя.
Той погледна ту едната, ту другата жена.
— Слушаме те — каза Мелиса, която бе започнала да си води бележки. Тя хвърли един поглед на Стиви. В погледа на Мелиса се долавяха искри на превъзбуда.
Стиви почувства как пулсът й се учестява.
— В отговорностите ми влиза да правя инвентаризация на ОМПС. Бракът също се пресмята, за да може да се направи сметката.
— Фалшиви шофьорски книжки? — продума Стиви. — И каква е връзката им с контейнера?
— Запитай се защо й е на държавата да ме кара да броя фолиото. Защо си прави този труд? Та всяко парче й струва само две цяло и шест десети цента. Дори няколкостотин да се загубят, ще направят три или четири долара.
— Три или четиристотин — повтори Мелиса, записвайки.
— Съвсем ме обърка — каза Стиви. — Искаш да кажеш, че държавата напразно изразходва човешките си ресурси, така ли? — попита тя с малко повече интерес. — Насам ли биеш?
— Става дума за личните карти — поясни Мелиса.
— И каква е цената на черно на една фалшива лична карта? — попита Стиви.
— Започваш да схващаш! — каза мъжа. — Каква е според теб цената на една фалшива шофьорска книжка, госпожице Макнийл?
— Госпожа съм — поправи го тя. — Ами… не знам. Зависи дали е за хлапета, които се опитват да си купят цигари, или за нелегални имигранти, които се опитват да си купят свободата.
— Разбира се, че зависи от това — съгласи се мъжът.
Тя се замисли.
— Двеста?
— Петстотин? — попита Мелиса, когато потящият се човек само се ухили на Стиви.
— Какво ще кажете за три хиляди и петстотин за една книжка.
Стиви изплю едно парче лед обратно в чашата си.
— Какво?
— Законното жителство е първата крачка към разрешителното за работа. Разрешителното за работа е първата крачка за зелена карта. Зелената карта води до…
— Гражданство.
Той се усмихна.
— Видяхте ли, че е дълга история? — попита той. — Имам и име.
— Колко? — попита Стиви.
— Пет хиляди — отвърна той без колебание.
Стиви се задави и се засмя едновременно.
— Не сме на телевизионно шоу, не раздаваме джакпот — отвърна му тя. — Петстотин.
— Може би тогава ще трябва да се обадя на някое телевизионно шоу.
— Ще трябва да ползваш междуградска линия — каза Стиви.
Спечели си една усмивка от него.
— Сетих се, заради косата е, нали? За шоуто си я правиш по друг начин.
— Не е шоу — отвърна Стиви. Обля я студена вълна. Не обичаше да се занимава с почитатели. — Това е сериозно предаване. Новини.
Човекът се замисли за момент над предложението.
— Хиляда — изчисли той.