Болд тъкмо излизаше от под душа, когато чу дразнещото писукане на пейджъра си. Едновременно с това иззвъня и телефонът до леглото му и той веднага разбра, че или има още един труп, или става нещо необичайно. Чувстваше се вързан за тези устройства, с които вече никога не можеше да остане наистина насаме със себе си, с които идеята да служи на обществото бе доведена до абсурдност, след като го намираха дори под душа.
Лиз стана от леглото гола и Болд бе пронизан от съзнанието, че тялото, което някога възбуждаше у него такова желание, сега бе само жалки остатъци на жена му от борбата й с рака. Ребрата й прозираха. Тя не се покри, преди да вдигне слушалката.
— Ало? Да, аз съм, капитан. Той е под душа. — Тя внимателно изслуша какво й казват, преди да въздъхне: — Да, разбира се, че ще му кажа.
— Пускам ти телевизора — съобщи тя. — Беше Шийла Хил. Знаеш ли, наистина ми е неприятно да се обръщам към нея по звание. Не знам защо, но ми е много неприятно съпругът ми да козирува на жена с опит на половината на неговия, с мозък наполовина на неговия, но затова пък с повече от двойно заплащане на неговото? Иска веднага да гледаш Канал четири. Било нещо интересно за теб.
Болд влезе в стаята, със струйки вода, стичащи се по тялото му, и кърпа, омотана около кръста му. Десет минути по-късно той вече си пробиваше път през уличното движение, говорейки по телефона.
— Ще ни побъркат от телефонни обаждания. — Болд предупреди Ла Моя. — Ние я прецакахме и сега тя си го върна. Направо ни уби — и нас, и разследването.
— Има ли някакъв изход? — уморено попита Ла Моя.
— Трябва да се движим преди приливната вълна, иначе ще ни залее и удави. Обади се на Кугли в имиграционните служби. Искаме списък на всички възможни и невъзможни изоставени сгради в района на града.
— Само това ли да му кажа?
— Кажи му, че смятаме да влизаме с шутове през някои врати и че искаме, не, че имаме нужда от това, неговият крак да води. Това трябва да го накара да се размърда.
Четиридесета глава
Изоставените сгради са бич за всеки град, защото винаги се рушат, стават места за сбирки на бандите и огнища на пожари. Точно поради тези им особености бяха под специалното наблюдение на сиатълската пожарна. Пожарната регистрираше всяка сграда, която е била изоставена за повече от една календарна година. Болд знаеше за това, защото преди две години разследваше случай на палеж.
Десет минути след като го поиска, Болд разполагаше на бюрото си с десет страници списък на всички изоставени сгради в Кинг Каунти. Той го прати по факса на доктор Вирджиния Амънд, която му съставяше списък на старите фабрики за консерви. Като сравни този списък със своя, доктор Амънд посочи двете най-вероятни сгради, и двете изоставени, и двете бивши фабрики за консерви.
Когато Брайън Кугли се обади и предложи помощта на федералното разследване, за да се ускори процесът, Болд прие. Без да го споменават официално, те сформираха специален отряд и въпреки че техните началници може би щяха да се опълчат, Болд и Кугли се хванаха на работа.
Видяха вътрешността на сградата за секунда, когато огромната порта на гаража се отвори, за да пусне един микробус форд, толкова нов, че разрешителното за продан бе все още лепнато на страничното стъкло. Член на екипа на Болд записа номера на микробуса, наблюдавайки го с бинокъл, той веднага беше съобщен за проверка в Отдела за моторни превозни средства. Болд седеше до шофьорското място в буика на Кугли, който беше доста по-висок от неговия шевролет.
— Момчета, този запис, дето го взехте, мислите ли да го споделите? — попита Кугли.
— Сигурно може да се уреди нещо. Началството може да каже нещо по въпроса.
— Аз не питам началството — каза Кугли.
— А трябва — отвърна Болд.
Той не се доверяваше напълно на Кугли по същата причина, която спомена Дафни. Кугли бе единственият извън екипа му, на когото бе казал за капитана на кораба. Само няколко часа по-късно капитанът бе мъртъв. Неразбирателствата му с Имиграционните служби и подозренията му към Кугли и Талмъдж по-конкретно, започнаха точно тогава. Независимо колко далечно може да е изглеждало тогава, но все пак бяха заложени милиони долари и нямаше как да се преброят. Ако Кугли не бе издействал ордера за обиск и конфискация, сега нямаше да е част от операцията. Служителите на закона не търпят странни другарчета.
Когато разрешителното за продан се оказа откраднато, Болд попита Кугли:
— Можеш ли да ми кажеш поне една причина на нелегална фабрика да й трябва микробус?