Хората на Бърни Лофгрийн се заловиха за работа — снимане, каталогизиране, сваляне на отпечатъци, преброяване на ранените, подсигуряване на доказателства. Всичко бе претърсено, веществените доказателства — опаковани и прибрани.
Като улучи първия подходящ момент, Болд се обади на Лиз.
— Здравей, миличък, какво има? — учудено попита тя, защото той рядко се обаждаше през работно време.
— Човек продължава да се учи по най-гадния начин.
— Какво има, мили?
— Просто исках да ти чуя гласа, това е всичко.
— Добре ли си?
— Чудесно — отвърна той.
— На какво се учи? — попита тя.
— Можем да говорим по-късно — предложи той.
— Можем, но дали ще го направим?
— Просто исках да ти чуя гласа.
— Обичам те.
— Ще говорим — повтори той и затвори.
— Ако не беше една от първите букви в азбуката, щяхме да си търсим поне две седмици — обясняваше на Болд Чък Бандели, детективът по обирите, седнал от отсрещната страна на бюрото му. Бандели имаше див поглед на кон, оставен навън в дъжда. — Но така се случи, че на мен и още двама бе поръчано да намерим гепените коли на хората и ние си разделихме списъка на три, разбирате ли? От А до В, от Г до Ж и така нататък, за да става по-бързо. И така на мен се падна Ш. И като видях името на това момиче в списъка, реших, че най-добре е да ви се обадя.
„Шоу. M./VIN>3678-90-8754C65E7/6L3L AVE.. #2CSO./SEA“
Болд се втренчи в този ред от компютърната разпечатка. Свят на изненади. Нейната кола, микробус, е била открадната и демонтирана за износ. На Болд не му се искаше да вярва, че и тя се е сблъскала със същата съдба, но ченгето в него бе научено да вярва на доказателствата. Смяташе за сега да остави нещата както са си.
— Слушайте, Бандели — започна Болд. — Много ще се радвам, ако това не се разправя наляво и надясно. Ако подушат за това медиите, тежко ни.
— Разбира се, лейтенант.
Болд знаеше, че и тази информация ще изтече. Въпросът беше кога.
Четиридесет и първа глава
Гробокопачът съвсем не се оказа какъвто Болд очакваше да бъде. Първият път го бяха разпитвали други, затова сега като видя леката му структура, старото му измършавяло лице и празните леденосини очи, доста се учуди. Болд си представяше плещест набит човек, с кал под ноктите и студена дистанцираност в погледа. Оказа се, че основното изискване за тази работа бе да можеш да си служиш с мотиката.
Болд стоеше от другата страна на стъклото за наблюдение, надявайки се, че този човек може да ги насочи към гробаря на Джейн Доу. Споменаването на Мелиса за гробището и последвалото посещение на Хилтоп го наведе на една мисъл: че са били умишлено заблудени. Разпитът се водеше от Ла Моя. Петък следобед. Всички искаха да се прибират по домовете.
Детективът качи краката си, обути в обувки от две хиляди долара, на тапицираната маса и облегна главата си назад.
— Знаеш ли защо си тук?
— Още въпроси. — Гласът му бе тънък, като него самия.
— Прав си. — Ла Моя изчака един момент. — И за какво мислиш, че искаме да те питаме?
— За онова момиче?
— Кое?
— Онова, дето го намерих. Китайката.
— Ето това искаме да уточним — информира го Ла Моя. — Добро начало.
— Кое?
— Мислим, че не си я намерил ти.
— Разбира се, че бях аз. Нали аз се обадих на полицията. Трябва да сте го записали…
— Да, ти се обади на полицията. Добре го изигра. Но някой друг е открил трупа. Не е ли така, господин Колдуел? Някой, който е посетил Хилтоп рано сутринта. Може би някоя възрастна дама? Или някой възрастен господин? Този човек ти е съобщил за него и си решил, че нападението е най-добрият начин за самоотбрана и затова си решил да се обадиш. Разбира се, така и стана.
Колдуел бързо запримигва, ченето му увисна и той каза:
— Това не е истина.
— Кое не е истина? — попита Ла Моя. — Струва ми се, че трябва да внимаваш. Това е невероятно важен момент за теб, господин Колдуел. Ако решиш да ми сътрудничиш, виждам една възможност да си излезеш оттук като свободен човек. Но ако решиш да ми духаш под опашката, ще носиш държавни дочени дрешки следващите няколко годинки. Ясно ли е? Така че, ако бях на твое място, щях да се позамисля какво ще отговарям. Няма да ти подсказвам нищо, още повече, че не знаеш какво знам аз, което те поставя в доста неизгодна позиция.