— Какво ти казах? — Ла Моя пак смушка Болд.
— Това ли е? — Болд посочи екрана.
— Наблюдателен сте, детектив. Да.
— На жена ми й правеха сонограми, и за двете деца.
— А вие омъжена ли сте? — попита Ла Моя.
Хайди Мак и Болд го погледнаха едновременно.
— Имам момиченце на три годинки — отвърна Хайди Мак.
— Защо не извикате полицаите, сержант? — заповяда Болд. — Ще копаем ли? — направо попита той Хайди Мак.
Ла Моя не се и помръдна от мястото си. Хайди Мак посочи екрана, на който различни на цвят заврънкулки и примки се групираха на три отделни места. Те напомниха на Болд за рисунките с цветни моливи на Сара, които беше закачил на стената в кабинета си.
— Имаме добра видимост и на трите гроба, които посочихте. — Пръстът й ги насочи към мръсножълтото в долната част на тройката. — Тук земният слой е разрушен най-дълбоко и най-много, особено в сравнение с другите две места. Най-вероятно това може да се обясни с копаене на ръка, по-скоро с лопата, отколкото с мотика. Виждате ли как другите два не са толкова претрупани? Мотиката не нарушава толкова стените, колкото копаенето на ръка с лопата.
— Някакви кости? — попита Болд.
— Некросърч от години погребва прасета.
— Прасета! — изстреля Ла Моя.
— Прасета — отвърна тя. — Работят по това системата да започне да идентифицира костна маса. Все още са далеч от съвършенството. Най-многото, което можем да си позволим, е да правим някои научни предположения, базирани на тези експерименти. — Тя очакваше нов възглас от страна на Ла Моя, но той си спести коментарите. — Обикновено телата се заравят на около метър под земята и това е дълбочината на експериментите. Тук случаят е много по-сложен, защото са на три до четири метра дълбочина. Но тези сенки тук, и тези петна тук — обясни тя, сочейки с пръст на екрана — са най-добрите предположения. Ковчегът е тук, при тези резки прави линии, а тези необясними петна са съвсем очевидно под линията. Това не са скали. Може да са някакви пръчки, може да са кости.
— Да поискам ли запазване? — попита Болд.
— Не ти трябва запазено място, за да се настаниш тук — изстреля Ла Моя. Шегата се оказа плоска.
Хайди Мак отговори на Болд.
— Да, предполагам. Определено трябва да се поиска запазване. Това е моят проблем. Виждала съм десетки, може би стотици ПИР замервания на всякакви видове експериментални погребвания. Така се учи човек да различава аномалиите. — Тя отново посочи екрана. — Да ви кажа ли какъв е проблемът тук? Да ви кажа ли какъв е проблемът във вашия случай? Тук има прекалено много петна и всичките са на различни нива. Виждате ли това? Едно… две… може би три различни етажа.
— Три? — прошепна Болд.
— Какво става, по дяволите? — не се сдържа Ла Моя.
Болд се обърна към него, но каза:
— Госпожо Мак?
— Ако съм права — обясни Хайди Мак на Ла Моя, — тук има не едно, а три допълнителни тела.
— Имаме доказателство, че тъканта е била замразена! — възкликна доктор Диксън от дъното на отворения гроб.
2:00 часа, събота сутринта. Ден дванадесети. Още един блок халогенни прожектори. Хайди Мак прие предложението на Болд да остане — всяка допълнителна информация би допринесла за изследванията на Некросърч в Денвър.
— Средна степен разложение. Кога е бил изкопан този гроб?
— Преди пет седмици — отвърна Ла Моя.
— Пасва.
— Нещо по стъпалата им? — попита Болд.
— Какви стъпала? То почти нищо не е останало от тях — отвърна доктор Диксън. — От съдебната медицина ще трябва да пресеят почвата за остатъци. Надяваш се да откриеш рибени люспи ли?
— Би било хубаво, ако се намерят — призна Болд.
— Рибени люспи? — попита Хайди Мак.