— Петстотин предварително и петстотин — ако работата стане.
— Да не мислите, че ще ви дам моето име? Или пък нещо, по което да ме откриете?
— Нали вече ни каза, че си щатски ревизор. Мислиш ли, че не можем да те открием? — попита Мелиса.
— Условието, при което съм съгласен да сътруднича, е да го оставите на мира… тоест, да ме оставите на мира. Мен не трябва да ме закачате. — И той добави: — Случайно си харесвам работата.
Стиви повтори:
— Петстотин, ако продуцентът ми се съгласи да се заемем със случая. Мелиса ще ти донесе парите. Ти ще й дадеш името на работника от ОМПС, който зле се справя с преброяването на фолиото за ламиниране. Ако случаят се разнищи, получаваш другите петстотин. Щом искаш ти да ни се обаждаш и да определяш срещите, няма проблеми. Дай ми два часа да го уредя с продуцента си.
— Предпочитам да работя с теб — възрази той. — Нищо лично — извини се той на Мелиса.
— Случаят е на Мелиса, не мой. Аз съм водеща, а не репортер. Остави ни да си вършим работата. Ти си върши твоята.
— Но ти беше репортерът, който пое случая с онзи контейнер — напомни й той.
— Ние също харесваме професиите си. Остави ни да работим — намеси се Мелиса.
След няколко минути той напусна ресторанта, оставяйки след себе си миризмата на евтин одеколон.
Когато той излезе, те си поръчаха храна.
— Искаш ми пет двеминутни предавания: преглед на трагедията с контейнера; разкритието за ОМПС, ако се окаже вярно; материал за затвора, в който отиват, и какво става с нелегалните имигранти, като отидат там.
— Точно така.
— Нямам проблеми с никой от тях, но ако нещата се задълбаят до по-голяма история… ако успея да свържа тези фалшиви шофьорски книжки с легализирането на нелегални имигранти, ако успея да разкрия хората, замесени в това, трябва да знам, че си до мен, че никой няма да ме избута и да ми открадне случая.
— Не и докато съм в случая — каза Стиви. — Само това мога да обещая. Поне докато аз съм в този случай, никой няма да ни го вземе.
— Така е честно. Ами ако случаят се окаже политически?
— Аз ще го продължа, където и да ни отведе, където и да го отведеш, сестричке. Между другото, аз ще поддържам диалога, за да не се забрави случката, като интервюирам всеки и всички, които имат отношение към нея: имиграционните служби, ченгетата, задържаните, когото трябва.
— Ами ако Коруин не пожелае да се занимава с това? — попита Мелиса.
— А какво правехме, когато Су-Су не ни даваше да правим нещо? — попита Стиви.
— Обръщахме се към баща ти — отговори Мелиса.
— Ако Коруин реши да ни слага прът в колелата, ще отнеса случая през главата му в Ню Йорк. Все още имам достатъчно контакти.
— Би ли го направила?
— Разбира се, че ще го направя. Поне за този случай.
— Заради този случай, или заради мен? — попита Мелиса.
— Заради случая.
— Защото аз…
— Знам ти принципите — прекъсна я Стиви. — Това не е помощ. Честно. Ако случаят си заслужава, и ти искаш да го направиш, аз ще съм до теб. Ако искаш да го разнищиш, с теб съм, но само ако наистина е някое разкритие, а не клопка. Само това ще ти кажа.
— В такъв случай се разбрахме — каза Мелиса, без изобщо да попита за заплащането. — За теб е историята. За мен е творческата самостоятелност.
— Да — каза Стиви, — разбрахме се.
Четвърта глава
Ла Моя донесе експертизата на съдебния лекар за трите китайски незаконни имигрантки, които бяха умрели в контейнера. Експертизата, макар и научно обоснована, оставаше неясна загадка, която малко помагаше за разследването на случая за убийството на трите жени. Нелегалните имигрантки били подложени на недохранване и обезводняване, „в съчетание със симптоми, подобни на тези при силна форма на грип, но все още неидентифицирани“. Курсивът подчертаваше нежеланието на доктор Диксън да направи категорични изводи, поне в етапа на първоначалната експертиза. Освен това в доклада се казваше, че по труповете се забелязват следсмъртни контузии, получени вероятно в резултат на подмятането в морето. Мостри тъкан бяха изпратени на Централния пункт за борба с инфекциозните заболявания — Атланта, с надеждата, че те могат точно да идентифицират грипа. Като прочете за степента на недохранване и обезводняване, Болд видя, че може да подведе под отговорност за „Накърняване на човешките права“ капитана и екипажа на кораба, който е транспортирал контейнера. Това от своя страна би могло да доведе до пазарене и до изкопчване на имената на тези, които носят отговорност за трафика на човешки същества.