Най-накрая се измъкна от ваната и се покри с луксозен хавлиен халат. Искаше й се да не е толкова уплашена и уязвима. Излезе от убежището си и отиде там, където можеше да наблюдава звуците и вида на нощния град. Стори й се, че е краят на седмицата, толкова много лодки имаше на брега. Искаше й се чувството на умора да я надвие, но това не беше нощ на сбъднати желания. Мислеше си за целия трафик пристигащи и заминаващи кораби. За хилядите контейнери, пътуващи от едно до друго място, за чувалите с трупове, изкарани от намерения контейнер, за семействата на жертвите, за цялата верига от случки, която започна след откриването на контейнера. Искаше й се нищо да не се бе случвало, пет пари не даваше за историята в медиите. Искаше й се Мелиса — жива и невредима — да споделя с нея гледката в момента. Копнееше за завръщането й. Плака за това, плака силно, допивайки съдържанието на чашата и оглеждайки се за бутилката, която бе оставила до ваната. Чу гласове и се зачуди дали й се причуваха или наистина идваха от улицата.
Стана й студено, затова тръгна да провери дали не е оставила някой прозорец отворен. Обикаляше апартамента шокирана и отчаяна. Нощният въздух, идващ от залива, бе едно от предимствата на апартамента, но тази нощ търсеше топлина. Не намери нищо отворено, само халатът й бе разпасан. Завърза колана си, провери бравата на балкона, нещо, което никога не си правеше труда да направи, тъй като живееше в мансарда, и се запъти към леглото.
Видя сянка и потръпна, но тя се оказа на едно от тропическите й растения, разлюлени от бриза.
Пътят към спалнята й се видя много дълъг, тъй като спря пред входната врата да се убеди още веднъж, че всичко е наред. Искаше й се да имаше нещо по-сигурно от обикновена брава, може би верига или нещо подобно, но вътрешният ред на сградата забраняваше такава екстравагантност. (Старите жители на блока твърдяха, че тази наредба е въведена по искане на семейството на някакъв човек, умрял от инфаркт. Той се обадил на 911, но забравил веригата на вратата и по този начин забавил помощта на линейката.) Коридорът към спалнята й се видя непоносимо дълъг, защото трябваше да мине първо покрай дрешника, килера за спално бельо, стаята за гости и тоалетната. Никога досега не й се е струвала толкова далеч. Заключи вратата на спалнята си, съблече халата и облече памучна пижама. Обикновено спеше без дрехи. Напълни пак чашата си и я взе със себе си в леглото, знаеше, че трябва да се напие, или поне почти да се напие, за да не усеща нищо. Това също беше показателно, защото арманякът обикновено веднага я размекваше. Страхувайки се да остане в тъмната стая, тя гледаше телевизия, прескачаше от канал на канал, но всичките приличаха на безкраен парад от реклами. В черните паузи при смяна на каналите виждаше само безкръвното лице на Клайн и издутия й език. Виждаше смъртта. Времето някак едновременно се влачеше и препускаше. Усети, че сърцето й прескача, и си помисли, че може би алкохолът е подействал в крайна сметка.
Телефонът стана неин враг, защото непрекъснато я изкушаваше, измъчваше я. На когото и да се обадеше, щеше да се отзове, сигурна беше в това, всички, от приятели и съседи, до половината сиатълска полиция. Но тя не искаше да се обажда, не искаше да признае страха си пред себе си, още повече пред други. Представяше си как щяха да се смеят зад гърба й, как щяха да пускат шеги по неин адрес в бранша. Никога не би се изложила на такова нещо. Болд й беше дал визитката си, би могла да измисли нещо, уж се сетила за подробности относно Клайн, можеше да го повика на безнадеждно дълго посещение, докато присъствието му я убедеше в безопасността й или докато й подейства алкохолът.
Но се случи така, че тя просто заспа. Дистанционното от телевизора все още беше в ръката й, един от независимите канали излъчваше цветен филм. Беше заспала полуседнала. Вратът й беше подпрян в неудобна позиция, главата й — надвесена, като че ще падне. Чашата й беше полупразна, а съзнанието й — полунащрек. Нощната лампа беше светната, звукът на телевизора — изключен, а памучното одеяло — метнато на кръста й. Часовникът до леглото й отброяваше минаващите минути. Спеше, а съзнанието й оставаше наполовина будно, ужасна комбинация от привиждания на Клайн и алкохолен делириум. Сънищата й бяха ясни и опасни, и я държаха в прегръдките на безкрайния кошмар.