— Но това не означава, че Кугли… — възрази тя.
— Не, не означава — прекъсна я Болд. Той се огледа, затвори вратата на спалнята и каза: — Добре, хайде сега да тръгваме.
Четиридесет и осма глава
Понеделник, 31 август
14 дни от изчезването
Всеки ден тя се представяше по един и същи начин: „Аз съм Стиви Макнийл за Уилям Кътлър и целия екип на новините «Четири в пет». Приятна вечер. Благодаря, че бяхте с нас. И късмет“. В края на всяко предаване първоначалният хлад на студио А се сменяше с жегата, излъчвана от десетината прожектори и усилената работа на засуканата електроника. Времето на фалшивия небосклон зад бюрото никога не се променяше, нито се променяше часът от денонощието, подсигурявайки на зрителите рядката гледка на сиатълския залез, разтегнат на трийсет мили в дълбочина. Неизменни елементи на новините бяха три неща: смърт, болести, бедствия. В този ден основната история се отнасяше за смъртта на Клайн, нейното „предполагаемо самоубийство“, разказана от Стиви Макнийл, която даваше информация от първа ръка. Били-Боб Кътлър с острия си орлов поглед разказа за скандала в конвенционалния център по въпроса за преразходите за кетъринг.
Изминаха две седмици, откакто Стиви Макнийл за последно видя Мелиса жива. Носеше в себе си този факт като болест: той я глождеше отвътре.
— Чисто! — извика студийната директорка. — Черен екран, след пет, четири, три… извън ефир сме. Благодаря на всички!
Две седмици. От една страна на Стиви й се струваше като да е било вчера; от друга страна, като да са минали години.
Били-Боб скочи от стола си като ръгби защитник. Той махна слушалката си и се запъти към изхода за по една бира с публиката си, за потупванията по гърба, докато излиза.
Стиви можеше и сама да си махне микрофона, но понеже не бързаше за никъде, изчака аудиотехника.
Две седмици. Къде? Защо? Цял ден не бе напускала студиото отчасти от съображения за сигурност, отчасти заради безкрайните срещи. Шефовете искаха да й назначат двама бодигарда. Стиви спореше, че нападението просто е съвпаднало и не е имало връзка със смъртта на Клайн и случките около нейното разследване. Но сякаш говореше на стените. Накрая постигнаха компромис. След като се премести в „Четири сезона“ под фалшиво име, щяха да й подсигурят охрана. Полицаите вече бяха отзовали охраната от коридора. Телевизията щеше да назначи свой охранител. Стиви беше свободна да пристига и да си тръгва, когато си прецени, предлагаха й да използва служебната кола поне докато има нужда от допълнителна сигурност. Прикачиха малък GPS-предавател към чантата й, за да може по всяко време да се засича местонахождението й. Ако не дай си боже нещо се случеше с нея, те щяха поне да могат да я намерят.
След всичките тези преговори в края на работния ден, тя седна за кратко в кабинета си. Надяваше се да си тръгне бързо, защото наистина се нуждаеше от сън. Тя прегледа имейла си и преслуша телефонните съобщения. Светът се срутваше, тя се огледа и се зачуди колко ли дълго ще продължи всичко това, колко ли дълго ще издържи трийсет и осем годишното й лице, колко време още ще я искат публиката и телевизията. Това беше един жесток бизнес. Кариерите отиваха по дяволите заради рейтинга само за една нощ. Винаги се чакаше някое ново лице. И докато мъжете можеха да работят в новините до петдесет и дори шейсетгодишната възраст, жените рядко оставаха пред камерата след четиридесет.
Когато зърна Брайън Кугли в апаратната, сърцето й подскочи и първият й детски инстинкт бе да се скрие, за да не може да я намери. В следващия момент я обзе ужас. След като Болд я разпита, тя започна да подозира Кугли, че е замесен или във вноса на нелегални имигранти, или дори вероятно в смъртните случаи и изчезването на Мелиса. Досега не се бе замисляла, че той с неговите документи можеше да влезе в телевизията без каквито и да било въпроси. Тя не го искаше тук. Не искаше да има нищо общо с него!
Миг по-късно той влезе в кабинета й.
Кугли дойде да се срещне с Макнийл без предупреждение, надявайки се или да я сплаши насаме и насила да измъкне от нея информацията, или да я убеди да му покаже VHS-записите, които Мелиса бе направила от микробуса си. Нейното изчезване или убийство би съсредоточило вниманието на националните медии върху този случай, а Кугли не би могъл да издържи такава внимателна проверка. Щяха да го разкрият. Не, трябваше да намери друг начин да накара Стиви да млъкне, да я направи свой съюзник или поне да усили влиянието си над нея и по този начин да получи предимството да знае повече.