Той седна на шареното басмено диванче, както му беше казано, докато Стиви с леки движения сваляше грима си пред ярко осветеното огледало.
— Чух за взлома — каза той.
— Не обичам неканени гости. Нито в апартамента си, нито тук, в телевизията.
— Не съм дошъл тук като гост, а в качеството си на федерален агент — съобщи той. — Тук съм, за да ви предупредя с кого си играете.
— Да ме предупредите? Първо Клайн, после апартамента ми, а сега ме и предупреждавате? — скептично попита тя.
— Беше грешка да предлагате награда. Може би сте възнамерявали да накажете полицията, като ги затрупате с телефонни обаждания, защото сте била разстроена заради дигиталната касета. Но вместо това сте поставили себе си в центъра на всичко.
— Ръкавицата е хвърлена.
— Чух, че първият пристигнал на местопроизшествието полицай е бил Ла Моя — каза той, променяйки посоката на атаката си. — Може ли да ви попитам как е възможно един сержант да се окаже първото ченге, появило се на сцената в този час на нощта.
— Какво имате предвид?
— Помислете за това, той трябваше да си е вкъщи, в леглото или в центъра да пише доклад за Клайн. Ако сте наистина толкова добър репортер, би трябвало да знаете за това, госпожо Макнийл.
— Какво точно искате да кажете?
— Полицията ви държи под наблюдение. Как иначе би могло да се обясни бързото пристигане на сержанта?
Тя смля всичко това и почувства, че й се гади, но бързо се съвзе и се подготви за ответна атака. Тя лъжеше добре.
— Но, разбира се. След случая с Клайн поисках двайсет и четири часова защита. Още малко и ще ми кажете, че и вие сте ме следили, че сте подслушвали телефоните и апартамента ми.
Той се опита да запази спокойствие, но без да иска примигваше, което тя възприе като сигнал за обтегнатите му нерви.
— Всичко това е една голяма конспирация, нали? Китайската мафия или която и организация да стои зад всичко това, е подкупила всички пазители на закона и само медиите разнищват нещата. Не е ли така?
— Не бива да се шегувате с това — предупреди той. — Тези хора не си играят.
— Това информация от първа ръка ли е?
— Абсолютно.
— Не вътрешна информация, надявам се.
— Все още ли се шегувате? Наясно ли сте каква огромна скала се опитвате да поместите?
— Бих поместила всяка скала, която ми се струва, че е върху Мелиса. Много лошо е, че не работите за тези хора, защото ако беше така, щях да ви помоля да им предадете просто да върнат Мелиса. Върнете ми я. Само да я видя жива на вратата ми и няма да повярвате колко бързо ще потъне цялата история! — Струваше й се напълно възможно, че от този пазарлък ще излезе нещо, че той може да й се върже.
— Казаха ли ви за акцията срещу склада за крадени коли? — попита той.
Тя хлъцна.
— Разбира се — излъга тя, прекалено дълго занимавайки се с лицето си. Гласът й трепна, когато тя попита: — Това означава ли каквото си мисля?
— На пръв поглед това означава, че нейният микробус е бил откраднат и намерен. Това е всичко. В този град такива неща не са кой знае какво събитие! Но като се има предвид всичко останало, което знаем по случая, това би могло да означава какво ли не. Ние, федералните, направихме арестите. Всички до последния човек се оказаха членове на китайски банди. Дали са свързани с нелегалните имигранти? Никога няма да разберем. Но защо точно микробусът на вашата приятелка трябваше да се озове в склада за крадени коли? Някакви предположения?
Тя не можеше да си поеме дъх. Опитваше се да изчетка лака от косата си, за да прикрие този момент на смайване. Две седмици…
— Няма да изкопчим нищо от тях. Гаранция. В техния свят, ако проговориш, си мъртъв. Вътре или отвън — няма значение, правилата са си правила.
Тя се завъртя на стола си и го погледна.
— И какво предлагате вие?
— Трябва да се съюзим — отвърна той. — От полицията не могат да ви помогнат в разследването на нелегални имигранти. Не сте ли го разбрала още? Ами случаят със склада за крадени коли? Той е наш! Те не биха могли да си изкарат ордер толкова бързо. Това е по моята част. Ние можем да реагираме много по-бързо от тях. Ние можем и си позволяваме много неща, които те не могат. Искате да подслушвате уличен телефон? Обърнете се към нас. На тях би им отнело две седмици да си изкарат разрешение за това. Искате да претърсите някоя фабрика? Докъде си мислите, че биха стигнали те? Дотук — каза той. — Ние имаме всички възможности, които те нямат. И денем и нощем, нали ви казвам. Знаете ли какво мисля аз? — попита той и, без да й позволи да отговори, продължи: — Мисля, че вие и аз трябва да работим заедно. Започваме с тези видеозаписи и разследваме в обратен ред. Зная, вие си мислите, че вече сте го направила. Но за нас това е професия! Нали искате приятелката ви да се върне? Започваме оттук. Да, точно оттук ще започнем.