— Засякохте ли се с него? — попита Стиви.
— С кого? — попита Болд.
— С Брайън Кугли. Дойде да ми каже, че трябва да напусна града.
— Така ли? — изненада се Болд. — Съветът не е лош. Едва ли можем да го арестуваме за това.
— Предложих му мълчанието си срещу това Мелиса да се върне жива и здрава. — Тя не предложи на Болд да седне, защото не искаше да остава дълго. Говореха, застанали между двете големи автоматични камери.
— Когато една жертва преживее всичко, през което сте преминала вие, я наричаме веществено доказателство — каза той.
— Мелиса мъртва ли е, лейтенант? — бе единственият въпрос, който имаше значение, единственият, който я преследваше.
— Трябва да работим заедно. Трябва да си вярваме. Необходимо е заради безопасността ви. Необходимо е, за да намерим Мелиса. Имам причини да вярвам, че те все още не са я намерили.
— Но нали сте открили микробуса й? — каза тя студено, учудвайки го с това, че знае. — Защо, по дяволите, не съм чула за това?
— Кугли? — попита той, чудейки се за източника й.
Тя се ядоса.
— Трябваше да ми кажете.
— Не и преди да сме установили твърди правила на играта — поклати глава Болд. — Той ни настройва един срещу друг. Не забелязвате ли? Трябва да зная всичко, което сте си казали вие двамата. Можем да минем много преди него.
Стиви го погледна изпитателно.
— И аз мога да мина преди него. — И добави: — И така, какво искате от мен, лейтенант? На какво дължа визитата ви?
— Полицейският натиск невинаги е най-ефективното средство. Медиите имат сила, която ние нямаме — улови погледа й той.
— Виждате ли? Мразите ни, докато не ви потрябваме.
— Наистина ли сте толкова различна? — попита той.
— Ако разпитате за Лу Болд — каза тя, — ще научите, че това момче е по-голямо от самия живот. Като репортер не мога да вярвам на такива митове. Такива момчета не съществуват повече. Те са живели в друга ера.
— Ако разпитате коя е Стиви Макнийл — каза той, — ще ви кажат, че тя е много повече от едно хубавичко лице, че тя е една от малкото журналисти в този град, способни да разкажат история, а не само да я прочетат пред камерата.
— Какво трябва да направя? — попита тя.
— Трябва да използвате това журналистическо бюро, за да повлияете на някого.
Тя дълбоко се замисли. Погледна го с любопитство, наклони глава, сякаш за да го разгледа по-добре.
— Ще го направя, каквото и да ми коства.
Болд бръкна в джоба си и извади оттам дигиталната касета, конфискувана по време на ужилването.
— Да се залавяме за работа — каза той.
Четиридесет и девета глава
— Този запис не е последователен — посочи екрана Болд. Бяха изгледали всички касетки заедно и сега гледаха за втори път дигиталната.
Изражението на Макнийл беше сериозно, реакциите й бяха забавени, като на човек, който изчаква превод. Лицето й се бе състарило с повече от десет години. Беше съвсем различна жена от тази, която заставаше зад журналистическото бюро всеки ден и Болд се чудеше коя от двете е истинската. Дали изчезването на Мелиса бе сторило това с нея, или пък просто козметиката я скриваше за един час всеки ден? Дъщерята на Болд Сара веднъж беше отвлечена и той знаеше какъв ужас е това. Не му беше чуждо празното кънтене на хорските гласове, отказът на стрелките на часовника да се движат по-бързо, безсънието, което поставяше под въпрос здравомислието му. Така и тази жена се беше затворила в собствения си свят, потресена от изчезването на приятелката си и измъчвана от съзнанието за собствената си роля в цялата тази история.
— Моля? — най-накрая му отговори Стиви.
— Виждате ли това? Има почти двайсет и четири часова разлика между VHS-записите и този. Мисля, че липсва една касета.
Тя се загледа в индикаторите за време на двата екрана: единият, показващ задната част на автобус, влизащ в тунел; другият представляваше първия кадър на дигиталната касета и показваше Мелиса да се качва на друг автобус. Тъй като и двата записа се отнасяха за автобуси, човек лесно би могъл да помисли, че са хронологични, но те явно не бяха.
— Казах на Брайън Кугли, че една касета липсва, но тогава само си измислях, опитвайки се да спечеля малко време за Мелиса — каза тя. — Просто бях приела, че другата касета, която й дадох, е празна, но имате право за датите.