— Надценявате ме, господин Бот. Аз скромна бизнесдама. Само няколко инвестиции тук и там.
След като не стана с моркова, той реши да опита с тоягата.
— Един телевизионен канал възнамерява да пусне поредица за силата и влиянието в международния квартал, както и за азиатската общност и нейното отношение към потока нелегални имигранти в града. — Болд извади от джоба си видеокасетата и я сложи на масата. — Може би ще ви е интересно да погледнете част от материала, който смятат да използват. Това са арести, които не е било необходимо да се случват. Съдебни процеси, завършили със саморазправа. — Той срещна погледа й и каза: — Толкова е нечестно, че медиите могат да излагат на показ кирливите ни ризи, процесите, които отдавна са забравени от повечето хора.
— Но вие имате влияние в този канал — спокойно рече тя.
— Влияние е много силна дума. С полицията те се държат също толкова твърдо, колкото и със скромните бизнесдами. В търсенето си на виновника те не се спират пред нищо. Техните правила са толкова различни от правилата на полицията.
Мама Лу мълчеше, замислена над това, което Болд й каза. Когато заговори, в гласа й нямаше никакво безпокойство, сякаш не се притесняваше от нищо.
— Имате ли някакви познания в областта на астрологията, господин Бот?
— Невеж съм като бебе — призна Болд.
— Обръщате ли някакво внимание на календара, било то професионално или лично?
— Само когато става дума за заплата. — Той се усмихна на тази планина, чиито черти започнаха да се топят като восък, поставен близко до огъня.
— Разбирате ли, китайците обръщат особено внимание на календара. Вземете например фазите на луната. Те са важни за посевите, за цикъла на жената, за моретата. Изключително важни са и за войните. Нали така? Тъмнината на новолунието е мечтан съюзник на всеки генерал.
Той усети намека й. Потърси погледа й.
— Слушам ви.
Тя се нацупи, защото не искаше да бъде толкова директна.
— Тези хора, които доставят нови граждани, смятат, че са във война с държавата, нали? Не забравяйте, господин Бот, че бурята, която те наричат Мери, причини много отклонения в морето. Вие сам го казахте. Останали са без вода и храна.
Изведнъж на Болд му просветна. Пристигането на „Визаж“ е трябвало да съвпадне с новолунието и тъмнината щеше да прикрие трансфера между крана и шлепа. Беше много просто и убедително.
— Имат си график — оптимистично предположи ченгето.
— Най-сетне схващате — съгласи се тя, отваряйки огромната си длан, сякаш предлагайки невидимото й съдържание.
— Новата луна.
— Вярвам, че ще научите за това колкото може по-скоро. — Тя потърси в чантата, сложена в краката й, и извади сложно колело с китайски букви, цифри и прозорчета. Тя нагласи различните елементи на колелото, както си знаеше, и каза: — Четвъртък, след два дни.
Той погледна часовника си, всяка изминала минута би могла да стане фатална.
— Наистина ли? — попита той, учуден от сътрудничеството й. А дали не го заблуждаваше умишлено?
Отгатвайки подозренията му, тя каза:
— Не искам предаване по телевизията. Наистина. Но има и друго нещо, господин Бот. Тялото на жената е дар от бога. То е вълшебство. Прави деца, дава мляко, създава живот. Да се насилва това… Да навлизаш нежелан в тялото на жената е най-непростимият грях за всички божи създания. По-скоро бих умряла, отколкото да се откажа от тази вяра. При последното си посещение ми разказахте за изнасилването на жената, която сте намерили погребана. Аз открих, че това, което ми казахте, е вярно. Липсата на храна, вода, дори и болестите са тъжни, но разбираеми условия за всяка една война. Но другото, насилието е непростимо. То трябва да бъде спряно.
— Два дни не е много — каза той.
— Корабът напуска Хонконг навреме, за да достигне Сиатъл по новолуние. Колко може да са тези кораби? — Тя се втренчи в него като недоволна учителка. — Полицията създава много проблеми за наемането на кран — отбеляза тя, интригувайки го още повече. — Ако бяхте вие, господин Бот, и не можехте да наемете кран, какво бихте направили?
Болд се замисли над казаното.
— Контейнерът ще трябва да бъде свален на брега.
— Вие сте добър слушател.
Болд извади пет долара и ги остави за супата. Тя направи жест с ръка, че няма нужда, но той все пак ги остави.
— Ще направя изключение и ще гледам новините тази вечер. — И тя му бутна обратно видеокасетата. — Миналото няма място в настоящето. Оставете миналото там, където му е мястото.