Выбрать главу

— Къде си? — укори го тя.

— Тук съм.

— Беше някъде другаде.

— Тук съм, Лиз.

— Пак се връщаш към това, разбираш ли? Към дванайсетчасовия работен ден. Пак излизаш, преди да са станали децата и се прибираш, след като са заспали.

Нима го бе извикала в Парка на доброволците, за да му чете лекция колко е трудно да се отървеш от старите навици?

— Работя по нещо — призна той. — Опитвам се да разбера как е станало всичко.

— Трудно ти е да живееш с мисълта, че съм здрава.

— Опитвам се да разбера нещо — повтори той.

Тя хвана ръката му. Нейните ръце бяха ледени. Никога не е имало някаква топлина в крайниците й, винаги бяха студени, като че току-що излиза от студено езеро.

— Обадиха се от кабинета на доктор Уудс — каза тя.

На Болд му прималя. Земята сякаш спря да се върти, всички звуци се смениха с постоянен вой в ушите му, образът му се замъгли. Успя да изстиска от себе си само едно гърлено:

— Защо?

— Заради тестовете. Годишните ми тестове. Очевидно са излезли по-нови, по-чувствителни тестове. Искат да си запиша час. Ти си част от това решение.

— Оценявам това — каза той.

Тя гледаше втренчено във водата.

— Не че не уважавам вярата ти, просто не я разбирам.

— Искам да направя това, което е най-правилно за семейството ни.

— Но ако дам своя глас в полза на тестовете, ще кажеш, че съм невярващ.

— Не е така.

— Не знам достатъчно за молитвите, за да разчитам на тях — каза той.

— Казват, че искат да отида, за да ми направят противогрипна ваксина — обясни тя. — Непрекъснато се притесняват да не хвана грип. Но аз познавам Катрин. Става дума за тестовете.

— Какво те притеснява? Противогрипната ваксина или тестовете?

— Те споменаха и двете. Поводът да ме вкарат в болницата е противогрипната ваксина.

— Как се чувстваш? — попита той.

— Много съм енергична — без колебание отвърна тя. — Спя добре. Никакви вълнения, никаква болка. Знам, че теглото ми е проблем, но не се притеснявам за това. То или ще дойде или не.

— Решението е твое, Лиз. Ако искаш да се откажеш от тестовете, аз съм с теб.

— Трябва да си изцяло зад това — каза тя. — Имам нужда…

— От вярата ми?

Тя се усмихна.

— Не очаквам чудеса.

— Искам да кажа, че ако почувстваш някаква промяна, трябва да се подложиш на тестовете. Но знам, че това е един вид злоупотреба от моя страна, затова си взимам думите назад.

— Страхуваш се — каза тя. — Борбата е срещу страха.

— Толкова ми е трудно.

— Ще стане по-лесно. — Тя стисна ръката му.

Болд не беше сигурен, но му се стори, че нейните ръце бяха по-топли.

Петдесет и трета глава

Болд хвана Диксън по средата на аутопсията. Осемдесет и пет годишна вдовица паднала от стълбата, докато сменяла крушката и си счупила врата. Законът изискваше Диксън да я разреже и да вземе проби, въпреки че обикновен асистент би се справил с такъв случай. Краят на лятната ваканция прехвърли тази работа на шефа, а той подходи към нея с ентусиазма на касиер на паркинг.

В помещението смърдеше, независимо от вентилационната система. Болд мразеше вкуса, който винаги оставаше в устата му след такова посещение.

— Противогрипна ваксина? — попита Диксън. — Съгласен съм с Лиз, най-вероятно искат да поговорят с нея, да й предложат някакви други варианти.

— Това ме накара да се замисля — каза Болд. — Представи си, че нелегалните имигранти не са единствените болни. Тези жени от Хилтоп са били изнасилени, а това е близък контакт. Представи си обрива по кожата на Джейн Доу да е от някакъв индустриален детергент, например от тези, които се използват по автомивките.

— Не си далеч от истината — явно впечатлен каза Диксън.

— Близък физически контакт — повтори Болд. — Ти самият каза, че е изключително заразен. Ами ако се е разпространил? Ами ако някои момчета са наистина болни, какво би станало, ако по вечерните новини се съобщи, че е излязла нова противогрипна ваксина или антибиотик? Например да кажат, че и двете са специфични за така наречения „контейнерски“ грип?

— Един антибиотик не може да бъде специфичен за даден грип — прекъсна го Диксън.

— Тогава защо пускат подобрени версии? Но въпросът е, че можем да използваме това за стръв. Нали видяхме на касетите пазачи? Значи имат пазачи. Това е затвор с няколко шевни машини. Тези хора се навъртат около жените там. Близък контакт. Някои са ги погребвали. Пипали са ги с ръце.