— Мислех, че не бива да пиеш.
— Дълго време аз действително не пиех. Няколко месеца. Напоследък, след като се прибера, обръщам няколко чашки. Нямам проблеми с това. И не пия, когато не трябва. Не ходя пиян на работа.
— Но все пак си пил.
— Нали казах вече.
— Колко?
— Няколко чаши. Както казах.
— Кога се върна към пиенето?
— Преди няколко дни. Престанах с пиенето, защото така исках. Започнах отново, пак по свое желание. Какво ви смущава тук, лейтенант?
— Нищо. Докато не се натряскаш и не решиш да свършиш някоя глупост. Това е всичко.
Намеси се Бет Гарнър.
— Видях детектив Кърън около десет вечерта в жилището му. Беше трезвен и се владееше отлично — тя произнесе всичко това с хубавия си дистанциран служебен глас.
Съливан я изгледа подозрително.
— И какво правехте в жилището на детектив Кърън снощи към десет, ако позволите да запитам?
Бет се поколеба само за частица от секундата, преди да отговори.
— Бях там в качеството си на негов терапевт. Чух за спречкването му с лейтенант Нилсен и си помислих, че се нуждае от помощта ми.
— Посред нощ? — попита ехидно Морган.
— Не беше посред нощ, лейтенант. Вече ви казах — около десет часа. Каквото и да си мислите за моята професия, би трябвало да сте наясно, че аз съм на разположение винаги, двадесет и четири часа в денонощието.
— Много забележително! — ухили се Морган. — Много всеотдайно! Поздравявам ви!
— И как ви се видя детектив Кърън, докторе? — намеси се Съливан.
— Както казах, той се владееше добре и беше трезвен. Изрази съжаление за случая с лейтенант Нилсен И не прояви враждебност.
— Колко време останахте там?
Бет погледна Ник право в очите.
— Бях там около петнадесет минути. Видях, че няма причини за тревога, и си отидох.
Ник отмести поглед, извади цигара и я запали.
— В тази сграда пушенето е забранено — наежи се Морган.
Уокър, Талкът и Гюс Моран знаеха със сигурност какво ще отвърне Кърън.
— Е, и какво ще направите? Ще ме глобите ли?
— Виж, Кърън — надигна се гневно Морган.
Съливан го прекъсна.
— Ще те попитам направо, Ник. За протокола. Ти ли го уби?
Ник не трепна.
— Не.
— Сигурен ли си? — настоя Съливан.
— Хайде, хайде. Нали ви казах вече. Първо нахлувам в стаята му и го нападам пред всички, а през нощта го пречуквам, така ли? Може би някои хора вършат подобни идиотщини. Но аз не съм достатъчно откачен или достатъчно тъп, за да направя такова нещо.
— Вярно, нападнал си го — обади се Морган, — което намалява вероятността да си го убил, но може би тъкмо на това разчиташ. Създаваш си нещо като алиби.
— Оставаше и да е написал книга за това — рече Уокър и погледна многозначително Моран и Кърън.
— Лейтенант, боя се, че в думите ви има много истина — отвърна Ник.
Съливан и Морган се объркаха.
— Не разбирам — каза Съливан. — За какво, по дяволите, говорите? Каква е тази книга?
— Забрани, Джейк — успокои го Уокър. — Няма нищо. Това си е наша шега.
— Шега ли? Тук някой убива човек от Вътрешния отдел, а вие, негодници от „Убийства“, си правите шеги. Що за идиотщини са това? — Морган беше почервенял от гняв.
Шегата не се хареса и на Талкът.
— Тук няма нищо смешно — заяви той строго и стана. — Излизате в отпуск, Кърън. В отпуск сте, докато ви се назначи психиатрична експертиза. — Той погледна многозначително Бет Гарнър и не си направи труда да довърши, но всички знаеха, че ако не издържи теста, Кърън ще трябва да напусне полицията.
С това разпитът приключи. Талкът отплува величествено, следван от Съливан и Морган. Уокър си тръгна сам.
Гюс Моран потърка не бръснатата си буза.
— Ник, докторе, не е ли време за една стабилна закуска? Голяма чиния здрава полицейска храна — яйца, наденички, бекон. Аз черпя.
— Благодаря, Гюс, но ще си вървя.
— А вие, докторе?
— Ще изпратя Бет до колата й, Гюс.
Моран вдигна рамене.
— Това вероятно означава не. Е, тогава ще си купя един „Хроникъл“ и ще се оттеглим с моята артерия на някое спокойно местенце — и той си тръгна с увиснали от изтощение рамене.
Ник Кърън подхвана Бет Гарнър за лакътя и я поведе към изхода. Дори централата на полицейското управление в големия град утихва в часа преди развиделяване. По празните коридори вместо ченгета и криминални типове се мяркаха чистачки. Беше тихо, като се изключи бръмченето на машините, с които почистваха мраморните подове.