— Я не ми се прави на хубав, Ник. Познавам те добре.
— Само най-добри намерения изпълват душата ми, Фил.
— Спести си това и ме чуй. Вътрешният отдел има намерение да говори с теб за Нилсен. Те провеждат разследването. Не ние. Това си е изцяло техен случай.
— Значи мухоловците ще се погрижат за душевно болния, така ли? Поправи ме, ако греша, но убийството си е убийство и си остава убийство. Защо тогава Вътрешният отдел ще провежда разследването?
— А, ето го Ник Кърън, какъвто го познавам открай време — поклати глава Уокър. — Нямам намерение да обсъждам това с теб. Не е моя работа, още по-малко е твоя. Просто следвай указанията ми и се постави на разположение на ВО, щом те повикат. Избягвай да се забъркваш в каквото и да било и дръж връзка с Бет Гарнър. Ще ти помогне при експертизата.
Ник скръсти ръце пред гърдите си и каза глухо:
— Тя го е убила.
— Господи боже! Ти наистина си превъртял. Сега пък Бет ли убива хора?
— По дяволите, Фил. Не говоря за Бет, а за Катерин Трамел. Тя е убила Нилсен.
— Не думай!
— Тя го е пречукала. Това е част от играта й.
— Играта й? Първо твърдиш, че е купила досието ти. Сега пък, че е пречукала Нилсен. Бъди така добър и я забрави, моля те. Върви някъде. Върви на плаж. Понечи се на слънце. Зачеркни я от системата си.
— Не вярваш, а? Тя е знаела, че никой няма да повярва. — Той се усмихна и кимна на себе си. — Наистина й се възхищавам. Измислила го е също така хубаво, както смахнатите си книги. Планирала е всичко това с подробности. Знаела, че аз ще кажа, че тя го е убила. Знаела е, че никой няма да повярва.
Уокър го изгледа с нещо като съжаление.
— Тя ще те побърка, Ник. Махни се от пътя й.
— Хей — каза жизнерадостно Ник. — Няма проблеми. Нали съм в отпуск? Не ме е грижа за нищо на този свят.
Глава дванадесета
Ник не се забърка в нищо почти петнадесет минути — толкова му трябваха, за да си проправи път през задръстването от управлението до дома си. Неприятностите, под формата на Катерин Трамел, го очакваха на стълбите пред блока, черният й лотус беше паркиран до бордюра.
— Чух какво се е случило — каза тя с усмивка, която можеше да мине и за подигравателна. — Бива ли така? Стрелец без пистолет!
Ник не беше в настроение да го вземат на подбив. Той изобщо рядко биваше в настроение да го вземат на подбив.
— Ти пък откъде знаеш?
— Имам адвокати. Те имат приятели. Аз имам приятели. С пари човек може да си купи много адвокати и приятели.
— Е, аз не разбирам. Нямам пари. А Гюс е единственият ми истински приятел.
Тя вдигна рамене.
— Аз не говоря за истински приятели… Защо не ме харесва Гюс?
Ник се засмя.
— Гюс ли? Гюс не те харесва, защото смята, че ми се отразяваш зле. Той вероятно има право. Аз обаче те харесвам. Харесвам неща, които ми се отразяват зле.
— Да?
— Да. Ще се качиш ли да пийнем нещо?
Тя погледна изящния платинен часовник на китката си.
— В девет сутринта? Не е ли малко рано?
— Толкова отдавна съм на крак, че вътрешният ми часовник показва почти пладне. Идваш ли, или не?
Тя му хвърли своята объркваща усмивка.
— Мислех, че никога няма да ме поканиш.
— Значи не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш.
Влязоха в сградата и се заизкачваха по тъмното мръсно стълбище към третия етаж. Катерин вървеше напред и му говореше през рамо.
— Ами уча се. Уча всичко за теб. Съвсем скоро ще те познавам по-добре от всичките ти приятели. По-добре от самия теб.
— Казах, че Гюс е единственият ми приятел и ме познава по-добре, отколкото му се ще, обзалагам се в това. А ти не бъди толкова уверена в аналитичните си способности. Никога няма да ме разгадаеш напълно.
— Така ли мислиш? Защо не?
Спряха пред очуканата врата на жилището му и той затърси ключа в джобовете си.
— Никога няма да ме разгадаеш, понеже съм напълно…
Катерин произнесе следващата дума заедно с него:
— … непредсказуем.
Ник се опита да не гледа мрачно, а Катерин да не се разсмее на предсказуемостта му. Той отключи и я покани вътре.
Минута, две тя постоя мълчаливо в средата на големия, скосен в ъглите хол, огледа голите стени, малкото мебели, липсата на всякаква лична нотка, която прави от едно помещение истински дом.