ВЕЙЛ: Ако позволи съдът, д-р Ерингтън основава своето предположение върху симтомите, описани от семейния лекар и половин дузина хора от родния град на мисис Стемплър и всичките казват, че тя е показвала много симптоми на шизофрения.
ГУДМЪН: Може да е била изкуфяла, може да е имала болестта на Алцхаймър… същността е, че няма абсолютно доказателство, че майката е имала шизофрения. Предлагаме това да бъде зачеркнато.
СЪДИЯТА: Подкрепям предложението.
ВЕЙЛ: Хайде сега! Тази жена се е крила в къщата си, говорела е с въображаеми предмети, викала е по хората, които са минавали покрай нея. През повечето време не е знаела къде се намира, не е знаела кое време на деня е. Щяла е да умре от глад, ако съседите й не са я хранели. Била е дисоциативна…
СЪДИЯТА: Възражението се приема, Марти. Може би тя е била просто „луда от самота“.
ВЕЙЛ: Много смешно.
СЪДИЯТА (смеейки се): Марти, като познавам Шоут, ще имаш голям късмет, ако стигнеш дотук с предположението си. Продължавай.
ВЕЙЛ: Окей. Какво искате да кажете с „психопатична шизофрения“?
МОЛИ: Психопатите страдат от разстройство в поведението, мисленето и чувствата толкова дълбоко, че те не функционират във всекидневието.
ВЕЙЛ: Можете ли да дадете пример?
МОЛИ: Добре, нека кажем, че един човек се страхува да не бъде застрелян, така че той лежи в кревата си и не отива на работа, за да се изправи пред страха си. Той има нарушена функция. Той се преструва, че има настинка или грип, когато той в действителност е болен — но болестта е психична. От другата страна на измерението — той може би става толкова нефункционален, че отива в офиса и застрелва шефа си. И в двата случая субектът изобщо не осъзнава, че тези възприятия и страхове са анормални, така че той не приема факта, че е психичноболен.
ВЕЙЛ: Какви са симптомите на психозата?
МОЛИ: Една индивидуална история на хроничното и продължително антисоциално поведение. То се изразява в постоянна престъпност, сексуална разнородност, агресивно сексуално поведение…
ВЕЙЛ: Какви са тези субекти?
МОЛИ: Импулсивни, безотговорни, коравосърдечни. Те не чувстват вина за своите антисоциални постъпки понеже в основата си са аморални, не признават законите или моралните задръжки… те не успяват да се поучат от грешките си.
ВЕЙЛ: Добре, вие също така споменахте термина „дисоциативен“. Може ли да го обясните на журито?
МОЛИ: Психопатична шизофрения е дисоциативно разстройство. Това е несъзнателен умствен опит да се защити или извини индивидът, който действа според потиснатите импулси или емоции. Това се прави, като се разедини индивидът от неговото суперего.
ВЕЙЛ: С други думи, един защитен механизъм, причинен от някакъв вид стрес или емоционален конфликт?
МОЛИ: Да, Дисоциативните разстройства включват внезапна промяна в поведението. Това може да въздейства върху човешкото съзнание, двигателните умения, дори върху чувството за самоличност.
ВЕЙЛ: Искате да кажете, че може да възприеме друга индивидуалност?
МОЛИ: Да. Изцяло нова самоличност.
ВЕЙЛ: И какво друго?
МОЛИ: Това може да бъде придружено с амнезия, загуба на памет за важна индивидуална случка или действие.
ВЕЙЛ: Значи като резултат мозъкът заличава това?
МОЛИ: Да. Това, което наричаме истерична амнезия. Внезапна загуба на памет свързана с травматична случка. Това също може да бъде селективно.
ВЕЙЛ: По какъв начин?
МОЛИ: Субектът може да си спомни част от премеждието и да не си спомня другата част.
ВЕЙЛ: Кое предизвиква това?
МОЛИ: Обикновено големият стрес. Но дори един обикновен случай като телефонно позвъняване, може да доведе до внезапно ужасно възпоменание и ненормално голяма реакция.
ВЕЙЛ: И това също така е познато като психогенна пориомания?
МОЛИ: Да. Пациентите го наричат загуба на време, понеже точно това се случва, на тях им се губи време, докато са в състояние на пориомания.
ВЕЙЛ: Но те осъзнават това?
МОЛИ: Само в смисъл, че е изминало време. Те не знаят какво се е случило през този период.
ВЕЙЛ: И какво е многоличностно психическо разстройство?
МОЛИ: Това е крайна форма на дисоциативното поведение. Когато един индивид е изправен пред различни сигнали от потиснатите желания и суперегото, резултатът може да бъде крайно травматичен. При многоличностно психическо разстройство личността на индивида може да се раздели на две или повече независими индивидуалности.
ВЕЙЛ: И как се различават тези разделени индивидуалности?