— Ще продължим нататък — доброволно се съгласи Венъбъл.
— Благодаря ви, мадам прокурор — каза Шоут.
Той махна с ръка на Вейл да се приближи до съдийската скамейка и каза със сценичен шепот: „Сложете намордник на чувствата си, сър.“
— Това да не е като да сложиш намордник на кучето си? — промърмори Вейл полугласно, докато се връщаше на масата си.
— Какво беше това? — поиска да разбере Шоут.
— Просто си прочиствах гърлото, Ваша светлост.
— Нямам повече въпроси засега — каза Венъбъл. — Свидетелят е ваш.
Вейл стана и се приближи към скамейката на свидетеля.
— Доктор Даниелсън, аз ви питам: Вие сто процента сигурен ли сте, че един и същи човек е направил всичките различни порязвания, разрези, пробождания, прорези и графично обяснените рани по тялото на жертвата?
— Искате да кажете, че има вероятност някой друг да е направил някои от раните?
— Точно това искам да кажа.
— Травматичните рани — раната на шията и раните в гърдите, мога определено да кажа, че са направени от този нож и от човек левак. Мога да го кажа заради…
— Да, да, д-р Даниелсън, не спорим по тази точка. Ние ще приемем, че тези дванайсет рани са направени от левак. Но какво ще кажете за другите… шейсет и пет рани? Направени ли са всичките тези рани от левак?
— Трудно е да се каже. Не можеш винаги да кажеш дали човекът, боравещ с оръжието, е бил левак, или десняк.
— Зависи от раната, нали?
— Ъ, да.
— Едно пробождане например е много трудно различимо-искам да кажа, дали е направено от левак, или десняк, нали?
— Да, вярно е.
— И не са ли две от дванайсетте рани, които вие определихте като фатални или потенциално фатални, прободни рани?
— … Да.
— Право навътре са, нали?
— Да.
— Значи това, което казвате, е, че някой друг може да си е служил с ножа, когато поне две от фаталните рани са били нанесени, така ли е?
— Така предполагам.
— Повтарям, д-р Даниелсън: може ли поне две от фаталните рани да са нанесени от някой друг, да или не?
— Да.
— Благодаря, сър. Сега нека поговорим за минутка за шийната рана. По ваше мнение това е първата нанесена рана, така ли е?
— Доколкото мога да предположа.
— Вие казвате, че се е появил аероемболизъм, така ли е? Тук във вашия доклад пише: „Признаци на аероемболизъм в сърцето и белите дробове.“
— Това са признаците, сър.
— И вие свидетелствате, че аероемболизмът е почти фатален за момента. Всъщност вашите точни думи са: „В повечето от случаите се появяват мъртвешки спазми — което е трупно вкочанясване.“ Така ли е?
— Да, така е.
— И все пак вие също свидетелствате, че епископът се е борил. Че прободните рани в дланите и ръцете му са резултат от това, че ги е използвал да се защити. Правилно ли е?
— Да.
— И така, колкото е възможно раната на врата му да е първата, толкова е възможно и да не е, вярно ли е?
— Вероятно е той да се е опитал да оживее, дори рефлективно да е оказал съпротива за около минута. Сигурно достатъчно продължително, за да се направят раните по дланите и ръцете му.
— Ножът е влязъл оттук — Вейл показа една точка под дясното ухо на Даниелсън и бавно прокара пръст до лявата му страна, докато говореше, — точно под дясното ухо и го е прерязъл до лявото, прерязал е гръбначния му стълб, отрязъл е гръкляна, всички артерии и вени във врата му, дихателната тръба и всички мускули и тъкани. Това пише в доклада ви, така ли е?
— Да.
— Значи там също е имало някоя мускулна и тъканна травма, нали?
— Да.
— И се е появил аероемболизъм, който почти винаги е фатален, така ли е?
— Да.
— И вие все пак твърдите, че епископът се е борил още минута, минута и половина?
Даниелсън погледна Вейл право в очите и потисна една усмивка. Беше добър, браво, този Вейл беше акула.
— Аз отсъдих… понеже количеството кръв и пробите от тъканта… вероятно…
— Вероятно? Какво има д-р Даниелсън? Вероятно, възможно е, един шанс, една щастлива случайност…?
— Определено е възможно това да е бил втори или трети удар — съгласи се Даниелсън.
— Значи… ако два от фаталните удара в гърдите са били нанесени от един човек, а останалите от раните от друг, също е възможно този човек всъщност да е нанесъл смъртоносната рана, а някой друг след това да е намушкал и разрязал епископа след като е бил мъртъв, така ли е?
— Предполагам… да, вярно е, но не е вероятно.
— Защо?
— Защо? — като ехо повтори Даниелсън.
— Да, защо не е вероятно?
— Е, като си помисля за това… искам да кажа това е напълно нелогично.
— Значи, докторе, вие може да докажете, че Аарон Стемплър е направил всички или повечето от действителните прорезни рани, но не можете да докажете дали един или двама души са намушкали епископа, или дори коя рана е била фатална, така ли е?