— Кой казва това?
— То е очевидно.
— Случайност.
— Е, ще прочетем за това в свидетелските показания. Аз ще го проумея. Работата е, че ти можеше да разкриеш това нещо за раздвоената психика преди няколко седмици, но си решил, че е трябвало да стане в съдебната зала, за да има по-голямо въздействие, нали така?
— Това е твоя версия, не моя.
— Ти вкара Венъбъл в капана — каза Конърмън. — Знам го. Когато двамата излязохте от кабинета на Шоут, тя изглеждаше така, сякаш бе изяла детето си. Преди това ти нямаше нищо… и все пак разби свидетелите й. — Той поклати глава. — Ти страшно се харесваш на тълпата, Марти. Но ме караш да се чувствам нервен.
— Защо така?
— По дяволите, това момче не е някой, който стреля в глухите алеи. Това, което направи той, кара дланите ми да се потят.
— Когато привършат лечението с ледените бани и електрошоковете, ще бъде като котенце.
— Наистина ли мислиш, че момчето е с две различни души?
— Поговори с д-р Ерингтън за това — каза Вейл. — Тя може да каже всичко, каквото поиска.
— Ще поговори ли с мен?
— Помоли я. По дяволите, това е свободна държава.
Те спряха до ротондата и погледнаха надолу в просторното фоайе на съдебната палата. Фасове от цигари, захвърлени вестници и боклуци от тълпата се въргаляха по мраморните подове.
— Не получи парчето си месо днес — промърмори Вейл.
— Кой?
— Тълпата. Ти никога не пишеш за тълпата, Джек, а в това е работата. Правосъдието е призвано да се харесва на тълпата. То е куриозно представление като отсичането главите на живи пилета. Тази тълпа последните дни искаше да види лудия, който е насякъл Светеца. Отблизо… така че да почувстват дъха му. Когато превъртя на свидетелската скамейка беше… като състезание за суперкупа. Те успяха да видят лудостта отблизо, в действие, да се напикаят в гащите, когато той започна да се държи като хала в съдебната зала. Аз не доставям удоволствие на тълпата, Джек, тя сама си го намира. Тя идва в съда да мастурбира. Понякога трябва да й фабрикуваш фантазията.
— Ще те цитирам, каквото и да значи това, по дяволите. Мислиш ли, че някога момчето ще излезе от лудницата?
Вейл се поколеба за момент.
— Нека се надяваме — каза той. — Ще бъде ужасно да загубим такъв ум.
— Но ти какво мислиш?
Вейл го изгледа за момент и каза:
— Мисля, че съм адвокат, не психиатър.
Конърмън наблюдаваше как Вейл върви надолу по коридора към арестантската стая, после хвърли празната си чаша кафе в претъпканото кошче за боклук и се запъти към пресконференцията на Ерингтън.
Аарон щеше да замине за Дейзиленд след няколко минути. Той седеше окован зад една маса в отдалечения ъгъл на стаята.
— Може ли да ни оставите за момент насаме? — помоли Вейл двамата пазачи, които пушеха и се шегуваха един с друг до вратата.
— Защо не, Марти? — отговори единият от тях. — Няма да избяга никъде. — Те излязоха в коридора. Вейл седна до Аарон.
— Знаете ли какво чух да казват пазачите? — каза Аарон. — Че мис Моли ще стане известна след всичко това.
— Вероятно — каза му Вейл. — Тя определено го заслужава.
Аарон му се усмихна и каза с тих глас:
— Мога ли да ви кажа нещо, мистър Вейл? Само между нас двамата?
— Разбира се.
— За мен ти беше изпратен от Бога, ти и мис Моли.
— Благодаря, Аарон.
— Онази вечер, когато ме намериха в стаичката за изповед, бях уплашен до смърт.
— Сигурен съм, че е било така. Трябва да е било ужасно.
— Да, но след като те срещнах, знаех, че всичко ще бъде наред.
— Имаш добър инстинкт — каза Вейл.
— Така предполагам. Просто още първия път, когато те видях, знаех, че ще победим, няма значение как.
— Как разбра това?
— Просто от начина, по който говореше — той се изкикоти и се наведе към Вейл.
— Ти имаше правилния подход.
Коментарът изненада Вейл.
— Правилният подход? — каза той.
— Знаеш какво искам да кажа — Стемплър намигна.
— Виж, тя ще прегледа касетките с д-р Бескът и екипа му. Накратко ще им каже какво знае за състоянието ти.
— Те не са толкова умни колкото нея.
— Те ще те лекуват добре, сигурен съм. Те са отлични в професията си.
— Не ми изглежда така. Тя някак си ги накара да изглеждат глупаво.
— Така става понякога. Не се получава така винаги.
— Ще видя ли някога видеокасетите?
— Сигурен съм, че ще ги видиш, рано или късно. Вероятно ще зависи от това, колко добре върви терапията.
— Може би те няма да приемат мнението й, знаеш, че в мен има двама души. Не може ли тя да работи с мен?
— Аз също бих желал това, Аарон. За нещастие ти си под юрисдикцията на щата. Топката е в тях.