— Малко глупаво, не мислиш ли?
— Как така?
— Е, тя и аз работихме заедно известно време, може човек да си помисли, че те ще извлекат полза от този опит…
Докато Аарон говореше, нещо около него смути Вейл за момент. Какво беше това? Очите му ли? Някаква почти неуловима промяна в говора…
— …тя добре познава Рой… — добави той.
Вейл погледна към Аарон. Разтърси пакета с цигари, извади една с устни и я запали. Мислеше.
— Какво за Рой? — попита той.
— Понякога аз също се безпокоя — каза той.
Вейл почувства внезапен хлад. Нещо отвътре. Инстинкт. Нещо ставаше тук.
— Не те разбирам? — каза Вейл.
Изведнъж всякаква следа от носовия говор на апалачите беше изчезнала. Доминираше равният акцент на Средния Запад на Рой. Вейл пушеше тихо и духаше пушека към тавана, като чакаше да види какво ще се случи.
— Рой? — каза той накрая.
— Зависи — отвърна той с гласа на Аарон. — С кого наистина искаш да говориш? С мен? Движението на тялото му изведнъж се промени. Очите му угаснаха, тонът му стана остър. — Или искаш да говориш със стария Рой? Искаш ли да чуеш една тайна? — Още веднъж движението на тялото му се промени, очите му светнаха, в гласа му отново се появи диалектът на апалачите. — Ще получиш същия отговор и в двата варианта.
Той се изсмя на Вейл.
Този път студените тръпки прерязаха Вейл. Устата му леко пресъхна. Той погледна към момчето за няколко секунди, после стана изведнъж и тръгна към вратата.
— Остани тук, Марти. Не ставай глупак. — Изражението на тялото му се промени отново. — Просто се отпусни и ме изслушай. — Стемплър стана, протегна ръцете зад себе си и затътри краката си до края на масата и обратно. Стоеше на около един фут пред адвоката. Вейл седна отново. Когато Стемплър заговори, държанието и акцентът му се промениха. Напред-назад. От Рой към Аарон, от Аарон към Рой. Сякаш наблюдаваше сюрреалистична анимация. Или някой извънземен във фантастичен филм. Сякаш наблюдаваше живака, който се хлъзга напред-назад в епруветка. — Просто помисли върху това, Марти. Какво ще им кажеш? Че те оплескаха всичко? Господи, човече, та ти водеше всички в съдебната зала за носа. Накара този съдия да изглежда сякаш току-що е глътнал някоя любеница. — Той седна на края на масата, като гледаше Вейл с благите очи на Аарон. — Те не могат да ме съдят пак, това ще бъде двоен риск. — Очите му се промениха отново, станаха по-твърди. — Освен това, ако им кажеш, че съм те излъгал, ще станеш най-големият глупак в щата. А докторът? По дяволите, тя ще си е заминала, човече. Може да чуе нещо отнякъде. — Рой се засмя. — Но ти няма да й кажеш, това ще бъде направо глупаво, нали така? — Той се засмя отново. — Те ще помислят, че вие двамата сте нагласили цялата работа. Това може на теб да ти навреди, но нея направо ще унищожи.
Вейл го гледаше с очи като сачмени топчета. Гневът се надигаше в него, но той остана напълно спокоен. Довърши си цигарата и я смачка в пепелника.
— Ето, нека направя това вместо теб — каза Рой, като измъкна фаса от пръстите на Вейл. Дръпна веднъж и издуха едно идеално кръгче дим, което се плъзна из стаята, преди да се разпадне. — Благодаря ти за това, Мартин, всъщност не беше много трудно… всичко, което трябваше да направя, беше да измамя теб и Моли и тези веселяци в Дейзиленд няколко седмици. Само няколко седмици трая цялата работа. Да се държа както трябва пред тези изкупителни жертви в лудницата… да се преобразявам за теб и доктора… да изглеждам добре на вашите касетки… — Той се засмя — един тих, безрадостен смях.
Косата на Вейл настръхна, докато гледаше как Стемплър се преобразява и мигновено по средата на изречението, сливайки Рой и Аарон пред очите му.
— Аз й пробутах лъжата, а ти се хвана за нея. Не знаех какъв късмет съм имал, докато не чух пазачите в Дейзиленд да си говорят за големия й опит с раздвоени личности… тази нейна квалификация ми даде идеята. Знаех достатъчно за това, защо, по дяволите, та аз бях чел за всичко това в книгите с години, дори ДСНЗ… така че всъщност какво имаше да губя, нали така? Искам да кажа, че те щяха да ме убият, Марти!
Вейл погледна към Аарон — и Рой — и рязко каза:
— Окей, каква ти е целта? Защо, по дяволите, ми казваш това?
— Ох, по дяволите, все трябваше да го кажа на някого. Ти не би ли искал?… Искам да кажа, че не можеш да задържиш нещо толкова хубаво само за себе си. На кого да кажа, на Харкорт Бескът? Глупости, басирам се, че той мисли как ще стане известен, когато ме излекува… Знаеш ли, той мисли, че като се отърве от Рой, тогава аз просто ще съм си добре… Е, нека ти кажа секрета, Марти. Старият Рой ще го бъде още известно време. Виж, някой трябва да знае. Или какъв ще бъде смисълът да го правя? — Рой се наведе напред и прошепна на Вейл: — Виж, те ще ме лекуват по същия начин в лудницата, няма значение какво ще им каже докторът, така че защо да направим някоя глупост сега? Ти си победител, Марти. Недей да се отказваш от една победа заради нещо, което няма да има значение за никого.