— Това ли е моята задача? — каза Наоми.
— Също регистрите, докладите, аутопсията, слуховете, развитието на делото, това е за теб. Като стар следотърсач отново на работа. Шоут ни дава голяма свобода тук заради фактора време. Всички техни доклади са и наши, без да е необходимо да се добираме до Сведенията сами — въпреки че вероятно ще направим и това. Искаме да узнаем всичко, което те ще правят. Стенър и Венъбъл ще ти дадат само това, което им поискаме, така че шпионирай, дръж си ушите отворени; всичко, което чуеш, може да е важно. И миналото на Рашмън, всичко, което можеш да намериш за него, колкото е възможно по-отдавна. Провери микрофилмите от вестниците, списанията, навсякъде, откъдето може да се изкопчи нещо. Томи, ето ти една призовка. С това ще можеш да влезеш в апартамента на епископа, където е станало всичко. Стенър все още беше там този следобед и си играеше на рязане и залепване. Почакай, докато се върнеш от Кентъки и направи огледа. Дотогава трябва да имаме достъп до техните доклади и снимки на фактическите доказателства.
Вейл хвърли писмата и папките на една купчинка и разчисти място върху бюрото си. Сложи един правен формуляр и направи груба скица на местопрестъплението.
— Апартаментът е на втория етаж — каза той, като сочеше отличителните знаци. — Това е спалнята. Тук е банята. Коридорът е тук, а кухнята — тук в ъгъла. Това до нея трябва да е дневната. Стълбите водят надолу от кухнята. Това е задната врата на жилището, тук е коридорът към църквата.
— Окей, и какво казва Шърли Темпъл, че се е случило?
Вейл пое дълбоко дъх.
— Сега, нека приемем, че в момента той е невинен. Съгласни ли сте? — Всички кимнаха. — Ето го разказа на Аарон — започна Вейл. — Той казва, че е бил в стаята, когато епископът е бил намушкан, но в действителност не е видял какво е станало. Имало е доста действие, чупене на неща, падане на лампи. Следващото нещо, което той си спомня, е, че е видял Рашмън мъртъв на пода. Пръстенът и ножът били до тялото. И така, той си слага пръстена, грабва ножа и побягва…
— Слага си пръстена? — каза Наоми.
— Нека свърша — Вейл взе един молив и проследи движението на Стемплър по скицата. — Тръгва навън и чува някого долу, така че излиза от задната част, надолу по тези дървени стъпала до земята. Една патрулна кола идва откъм алеята тук, така че той хуква през тази врата, бяга в църквата по този коридор и се скрива в една от изповедалните.
Гудмън започна да се смее.
— Това са пълни глупости, Марти. Това е най-скапаната история, която съм чувал, извини ме за френския.
— Но това е премълчаване — каза съдията. — Това е смешно! Защо е взел ножа? Защо си е сложил пръстена? Защо е бил изцапан с кръв? Защо е направил каквото и да е? Защо просто не е извикал полицията?
— Бил е уплашен. Паникьосан.
— Глупости — каза Томи. — Шоут ще хвърли чукчето си по теб, ако идеш в съда с тази история.
— Той е умно момче. Защо трябва да измисля такава тъпа история, ако не е вярна? — попита Вейл.
— Защото това се е случило каза съдията. — С изключение на една малка подробност — че той е нарязал на парчета Негово Високопреосвещенство.
— Приехме, че е невинен, помните ли? — каза Вейл.
— Вече не — каза Гудмън.
— Има ли някакъв мотив тук? — понита Наоми.
— Засега не. Той казва, че са били приятели с епископа.
— Ако не го е направил и е бил там, тогава кой, по дяволите, го е направил? — попита съдията.
— Не иска да каже.
— Защо не, по дяволите?
— Казва, че го е страх от истинския убиец.
Томи поклати категорично глава.
— Неговата история все пак е глупава.
— Но това е неговата история — каза съдията, гледайки в тавана.
— Какво значи това? — попита Томи.
— Това значи, че ни е натрапена и или ще оборим, или ще намерим по-добра — отговори Вейл. — И това е мой проблем. Аз трябва да му вляза под кожата и да го накарам да ми се довери. Трябва да открия какво се е случило онази вечер. И после да сглобя всичко и да го накарам да проработи. И ни трябва още нещо.
— Психиатър?
— Правилно, съдия. Трябва ни психиатър — каза Вейл. — Не един от тези изтощени стари кранти от Дейзиленд, какъвто те ще използват за психическо освидетелстване.
— Какво ще стане, ако не направят психическо освидетелстване — попита Наоми.