— Мисля, че това ще е грешка — отвърна Вейл.
— О, така ли мислиш? — каза Мелоуей.
— Да, така мисля.
— И защо мислиш така? — попита Фледерман, местейки тютюна за дъвчене от едната буза в другата.
Шонеси отговори на въпроса.
— Понеже ще свършите в съда, Арнолд. И мистър Вейл знае, че никой не иска това.
— Е… — Бърнсайд се колебаеше. — Все пак, на чия страна си, Рой?
— Просто слушам, Отис, просто слушам — отговори Шонеси. Той погледна през стаята към Вейл и каза: — Аз наистина дойдох да размисля върху този случай, след като щатът е замесен. Ще ви бъда благодарен, мистър Вейл, ако анализирате ситуацията така, както я виждате. Мисля, че тук вече беше направен първият ход.
Вейл стана. Той винаги говореше по-добре на крака, като си представяше, че се обръща към съда. Отвори пликчето с фъстъци и предложи на всички, но получи само свирепи погледи. Изяде два, запали цигара, отиде до отдалечения край на стаята и се облегна на стената.
— Този процес струва на данъкоплатците около… седем хиляди долара дотук, прав ли съм? — Никой не отговори. — Обжалването ще струва още седем, може и повече. Хората в града малко ще се раздразнят от това…
— Ти си мислиш, че държиш всички в този град в малкото си джобче — провикна се Фледерман.
— Без значение. Вие ще ги ударите по джоба, ако се върнете към случая. Вече изгорихте Силвърмън, така че също ще ви е необходим нов адвокат.
— Ще си премеря силите с теб — каза Фледерман.
— Защо? От гордост? Вие дори нямате добро основание за обжалването. Ако ви отхвърлят, ще изглеждате глупаво пред данъкоплатците. Ако започнете нов процес, това е рисковано.
— Трябва да ти ударя един хубав бой — каза Фледерман.
— Спокойно, Арнолд — каза Шонеси. — Послушай човека. Губите си времето, като влизате в глупави пререкания с него.
— Защо така?
— Понеже не му пука, така ли е, мистър Вейл?
Вейл се усмихна. Мъдър стар бухал.
— Да, сър — каза той.
— Нищо не разбирам — каза Бърнсайд на Шонеси. — Можем да отровим живота на това копеленце и ти го знаеш.
— Не съм толкова сигурен — каза Шонеси.
— Аз съм — каза Мелоуей. — Ние ще пипнем Пинеро за укриване на оръжие. Това е углавно престъпление и той вече е лежал три пъти. Ще получи двайсет години или до живот. Когато дойде време да излезе, ще бъде прекалено стар да се радва на това, което ще получи след обжалването.
Той се облегна назад в стола си и се усмихна. Шонеси повдигна вежди и погледна назад към Вейл.
— Окей — каза Вейл, като си загаси цигарата. — Ще се видим в съда.
Усмивката изчезна от лицето на Мелоуей. Фледерман се наведе напред и загледа Вейл.
Шонеси погледна надолу към пода.
— Кажи им — каза той.
— Няма да има дело за укрито оръжие.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е бил незаконен арест. Моят клиент не е бил пиян, затова претърсването е било нарушение на правата му. Съдът вече установи, че той не е предизвикал на падението на служителите. Дори ако спечелите намалена присъда, да кажем наполовина, един нов съд няма да промени делото. Ще свършите, като дължите на Пинеро четири милиона, ще ви струва още седемстотин хиляди да изминете отново процеса и всичко ще приключи с много разгневени граждани. Това е погрешен ход, мистър Мелоуей.
В стаята настъпи мъртва тишина. Шонеси се облегна назад в стола си и отново силете пръсти на гърдите си.
— Имаш ли някакво предложение? — попита той.
— Да, сър.
— Нека го чуем.
— Оттеглете обжалването. Делото с пистолета е загубена работа. За благото на общината ние ще приемем една намалена присъда за милион и шестстотин хиляди. Градската община ще плати половината, окръгът и щатът ще платят по четиристотин хиляди. Всички ще се усмихнем мило и Пинеро ще се съгласи да напусне града завинаги. Той и без това иска да се премести в Калифорния.
— Проклет да бъда — каза Фледерман и изплю остатъка от тютюна си в месинговата урни в краката си. Мелоуей и Бърнсайд гледаха Вейл с отворена уста. Шонеси продължаваше да търка палците си един в друг.
— Защо не си помислите? — каза Вейл. — Пак ще се обърнете към мен.
— О, защо да не го уредим сега — меко предложи Шонеси. — Преди някой да има възможност да оплеска всичко. Сега бих си взел един фъстък, синко.
След като Вейл напусна, Арнолд Фледерман стана и с пламнало лице удари по бюрото с ръка.