Когато Вейл влезе, Гуидо го посрещна с мечешка прегръдка.
— Къде си, Марти? Ще станеш голяма клечка, като спечелиш всичките тези дела?
— Чел ли си вестниците, Гуидо? Гледаш ли телевизия?
— Значи са ти връчили горещ картоф и ти ще трябва да го изядеш — каза Гуидо, като го поведе към сепарето на Шонеси. Дискретен шум се разнесе след тях като вълни след лодка.
„Вейл гост на Рой Шонеси? Дали не се подготвя сделка с делото на епископ Рашмън?“
— Вероятно ще се появим на първите страници, Рой — каза Вейл, докато сядаше. — Палачът и неговата жертва разчупват хляб на петъчен обяд при Гуидо.
— Хайде — каза Рой, като махна с ръка. — Този избор беше на Хари. Той искаше най-добрият, така че си го получи.
Вейл се засмя.
— Рой, Палача Хари всяка вечер ли ти иска разрешение да си легне.
— Внимавай, той е в заведението.
— Разбира се, че е в заведението — отговори Вейл, докато келнерът се приближаваше. — Необходимо му е седмичното поклонение на простолюдието, не му е достатъчно това в съда. — Той погледна към келнера. — Ще поръчам наливна бира, чаша доматен сок и празна матирана халба.
— Си — каза келнерът и бързо си тръгна. Келнерите на Гуидо — всички му бяха близки по някакъв начин, много от тях скорошни преселници от Сицилия — винаги бързаха. За осемнайсет години никой не се беше оплакал, че е чакал прекалено дълго храната или напитката си в „Аванти!“.
— И така? Как вървят нещата? — попита Шонеси, като си мажеше масло на едно хлебче.
— А ти как мислиш? Ще се явявам в съда след месец.
— Месец и петнайсет дни, за да бъдем точни — каза Шонеси. — Всички ще отдъхнат, когато това свърши. — Той отхапа половината от хлебчето и го поля с чаша червено вино, после попи устните си със салфетката си.
Вейл се наведе през масата и каза тихо:
— Какво е това. Рой, последният ми обяд? Някакъв вид обществено унижение?
— Не, не! — сериозно каза Шонеси. — Нищо подобно. Мислех, че е време да ядем хляб заедно. Да се опознаем. Пиенето на коняк на задната седалка на лимузината не е начин да опознаеш един човек. Между другото, харесваш ли стриди? Стридите са превъзходни днес. Гуидо ми изпрати една да опитам.
— Откъде са?
— Какво значение има? Казах ти, че са превъзходни.
— Искам да знам дали не са от замърсени води. Не би искал адвокатът на защитата да се разболее от хепатит, нали?
— Не можеш да го преживееш, че получи това дело, нали?
— Вършиш доста подготвителна работа, Рой.
— Ти също, синко.
— Нали затова са адвокатите.
— Като говорим за това, как се развива делото ти?
Вейл се усмихна и му подаде една визитна картичка с релефния надпис „Без коментар“, напечатан по средата.
— Хитро — каза Шонеси. — Чувал съм за тези твои визитни картички. — Той допълни чашата си с вино. — Чух, че Венъбъл търси мотив под дърво и камък.
— Винаги е добре, когато имаш мотив при дело за убийство.
— Накарала е Стенър да прави кълба напред само за да докаже нещо.
— Прецизна полицейска работа и прецизна адвокатска работа — каза Вейл. — Какво друго чуваш?
— Това и онова. Какво ще ядеш?