— Моля, наричайте ме Том — каза Гудмън. — Знаете ли, че е имала определен час за аборт миналата седмица в клиниката на Беренщайн?
Тя погледна към пода.
— Да — каза тя с едва доловим глас.
— И вие одобрявате това?
— Не беше мое решение.
— Чие е решението?
— На епископа. Тя е била изнасилена тук в Дома…
— Няма да мине, сестро — прекъсна я Том. — Той може да ти е казал така, но няма да стане. Тя е спала с Аарон, преди да се преместят оттук. Дори да е била изнасилена, в което се съмнявам, изгледите са, че това дете е на Аарон.
— Както казах, решението беше на епископа.
— Защо не се е явила в клиниката?
— Мисля, че беше уплашена до смърт. И имаше някакви морални възражения.
— Беше ли тя католичка.
— Да. Покръстена.
— Кога я видяхте за последен път?
— Замина по някое време в петък.
— И не сте говорили с нея оттогава?
— Не. Мистър Гудмън, тя не може да ви каже нищо. Казах ви, говорили сме за това. Моля, оставете я на мира. Не е ли животът й достатъчно злочест? Трябва ли да добавите още една трагедия към нашата тъга?
— Опитваме се да спасим живота на Аарон, сестро.
— На каква цена?
— Колко струва един живот? — Тя не отговори, така че той продължи: — Казвала ли ви е за момчетата от олтара?
— Какво за тях?
Беше очевидно от реакцията й, че тя не знае нищо за частния клуб на епископа.
— Че вероятно всички са били при епископа по-рано същата вечер? — отговори той, сменяйки темата.
— Е, и?
— Значи, че някой от тях може да го е направил. Може би тя ще хвърли светлина върху това.
— Глупаво е. Дори тя мисли, че Аарон е убил епископ Рашмън. Но казва, че няма представа защо.
— Може ли да й предадете да ми се обади?
Монахинята поклати глава.
— Казах ви, мистър Гудмън, нямам представа къде е и не очаквам да се обади.
Моли Ерингтън се беше навела напред, докато управляваше колата под наем, блъскана от дъжда, по старомодния двулентов път. Колите, идващи насреща, пръскаха предното й стъкло, когато минаваше през локвите; камионът отпред пръскаше странично вода върху нея със задните гуми. Чистачките напразно се бореха с мощното нападение. Тя присви очи, когато премина покрай един знак, на който пишеше „ИЙСТЪН, З МИЛИ“. Погледна часовника си. Беше малко след осем.
Само още трийсет и три мили оставаха. С малко късмет щеше да бъде в къщата на Мартин преди десет.
Сърцето й биеше така силно, че го чувстваше в гърлото си, една комбинация от откритието, което направи този следобед, и стреса, причинен от лошите пътни условия. Но трябваше да се върне. Тази новина беше прекалено важна, за да изчака или да я съобщи по телефона.
Една миля след малкото градче Ийстън светлините на камиона започнаха да лъкатушат. Тя внимателно намали, а носът й почти се опря в предното стъкло. Присви очи. Завиваше ли? Или спираше?
Изведнъж една преграда от червени светлини светна в лицето й. Сякаш цялата задна част на камиона беше станала един гигантски светофар. После камионът се отклони. Тя караше точно до едната му страна. Рязко дръпна волана и усети, че гумите се удариха в мекия чакъл на банкета. Задницата започна да се поднася. Моли завъртя кормилото. Кал и чакъл изхвърчаха изпод колелата на камиона и обсипаха предната част на колата й, която се занесе обратно на магистралата и за момент Моли си помисли, че се е справила. Но когато гумите се удариха в залетия от дъжд паваж, колата започна да се обръща. Светлините от фаровете, дърветата, камиона — всичко се завъртя около нея, сякаш беше на панаирна въртележка. Колата бързо се изправи и подскочи право към зловещата колона на едно мостче.
Един съвет на баща й отпреди много години прониза мозъка й. Тя падна странично върху съседната седалка и опъна ръка към таблото, за да се приготви за идващия сблъсък.
Камионът се удари в отсрещната страна на мостчето, качи се върху парапета и със стържещ звук мина почти но цялата дължина на бетонната подпора, преди да спре. Моли нямаше такъв късмет. Колата й се удари в ръба в основата на парапета. Предната част на колата беше изхвърлена нагоре. Вътре ръката на Моли поддаде и тя видя как таблото хвърчи към нея. Наведе си главата миг преди да се удари в него.
Отвън дъждът продължаваше да се сипе. Камионът влудяващо беше балансирал на парапета на мостчето. Колата на Моли лежеше на една страна, капакът на двигателя се беше прегънал над предното стъкло. Не се чуваше никакъв звук освен плясъка на дъжда и съскане-то на пара от разбития радиатор на Моли.