— Ти би искала да говоря, говоря, говоря, нали? Може би следващия път, докторе, а? Може би следващия път ще ти кажа това, което искаш да чуеш. За Негово Високопреосвещенство?
— Ти си истински досадник, нали, Рой?
— Би трябвало да го знаеш.
— Мисля, че се преструваш.
Ръката му се изстреля, преди тя да успее да се дръпне, и пръстите му отново се обвиха около врата й. Устните му се отдръпнаха и откриха зъбите.
— Мога да те убия направо сега — каза той и гласът му трепереше. — Живееш втори живот, докторе.
Той я пусна и насочи показалеца си в нея.
— Не ми излизай с тези номера, за да ме измамиш по някакъв начин. Слушай, лейди, ако искам да ти кажа нещо, аз ще реша кога.
— Съжалявам — каза задъхано тя.
— Малко те боля този път, нали? А?
— Да.
— Ще запомниш това. Ако искаш да се погаждаш с мен, трябва да внимаваш за главата си.
— Трябва да спрем сега. Защо не се появиш отново…
— Опитваш се да се отървеш от мен?
— Ти ми причини болка — каза тя строго. — Нямам ти доверие.
— На него му имаш доверие, а на мен не?
— Той никога не ми е причинявал болка. Никога не е искал да ми причини болка. Рой, всичко това е твое дело.
— Окей… окей. — Той се усмихна към камерата. — Следващия път ще бъда добро момче… доктор Камера.
24.
Три часът сутринта.
Къщата на Вейл беше тъмна, с изключение на една-единствена светлина, която светеше в офиса му на първия етаж. Всеки, който би преминал покрай това място в този безбожен час, би могъл да го види през наполовина разтворените пердета да обикаля стаята и да спира от време на време й да посочва пръст към въображаемо жури, както хлапето Вейл държеше реч на представление по желание на приятелите си. Жълти правни документи, покрити с надраскани на ръка бележки, отворени юридически книги, медицински списания, изрезки от вестници, всичко това беше разхвърляно върху бюрото му. От време на време спираше, отиваше до бюрото и разравяше купчините с информация, търсейки някоя неопределена справка и после я написваше на нов Лист от нов жълт кочан.
Стратегия.
Инстинктът подсказваше на Вейл, че стратегията и диалогът могат да спечелят това дело по-добре от правото, по-добре от фактите, по-добре от истината.
Касетката промени всичко. Много седмици той беше разработвал делото, разучавайки всеки доклад, всяка снимка, всяка подробност, която можеше да намери, като търсеше несъответствия, ровейки се в произхода и препоръките на експертните свидетели, които прокуратурата щеше да призове. Сега в разстояние на една едночасова касетка всичко се беше променило. Три седмици оставаха до процеса и той може би трябваше да започне всичко отначало.
Послеписът в края на интервюто на Моли с Аарон и Рой беше накарал ума му да блуждае. Тя се беше върнала на стола и седеше с лице към камерата, малко извън фокус и почти извън кадър. Но гласът й беше ясен и стегнат.
„Мартин, съзнавам, че тази касетка ще те шокира точно както появата на Рой шокира и мен — започна тя. — Така че искам да ти предам някои мисли набързо, докато са пресни в ума ми. Ще се опитам да не използвам прекалено специална терминология.
Това би могло да бъде — и казвам «би могло», понеже не мога да направя логически анализ на базата на едно интервю — но това би могло да бъде класически случай на многоличностно разстройство. Това, което непрофесионалистите наричат раздвоено или двойно съзнание. Много често първоначалната реакция към този вид демаскиране е недоверие и отрицание, така че е важно за теб да разбереш, че това е специфично и познато заболяване.
Лесно е да се разбере как е могло да се случи, като имаме предвид това, което знаем за детството и пубертета на Аарон. Има голяма вероятност той да е бил оскърбен сексуално, физически и психически и да е сексуално и религиозно дезориентиран — това са двете главни причини за психическа болест.
Едно опростено предположение е, че Аарон е създал Рой, за да поеме вината и отговорността за действия, които той, Аарон, не може сам да извърши. С други думи, Аарон прехвърля вината си върху Рой. Както казах, това е голямо опростяване на един много комплициран проблем, но не е психически фокус-мокус, черна магия или африкански култ, В едно нещо може да сме сигурни — независимо дали се преструва, или не, това момче е много болно. И ако Рой съществува, то той е много опасен.“