— Има ли начин да разбереш?
Тя помисли, докато ядеше.
— Не знам. Определено трябва да разучим касетките. Може би някъде има улика. Ако веднъж успея да постигна голямо разбирателство с него, може би ще успея да го накарам да се появи просто като спомена името му. Обикновено това се случва в подобни случаи. Но точно сега зависи само от Рой кога ще се покаже.
— Ако изобщо има някакъв Рой.
— Да. Ако…
Те привършиха закуската и се върнаха в офиса. Вейл наля и на двамата по чаша прясно кафе.
— Трябва да призная, че тези случаи са страшно увлекателни — каза Моли. — Не може да се предскаже какво може да научим от тази връзка.
— Може би ще успеем да го класифицираме като ценен научен експеримент.
— Много смешно.
— Доколкото разбирам, Аарон не знае за Рой, нали така?
— Точно така.
— Той все още си мисли, че му причернява, когато е в стрес?
— Да.
— Тогава според него кой е убил епископа?
— Не мисля, че знае. Той смята, че някой друг е бил в стаята и се страхува от него, който и да е той.
— Но той разбира какво е състояние на пориомания.
— Да. Той го нарича „да ти се губи време“. Това е широко разпространен термин в професията между тези, които страдат от това. Имах веднъж случай с една жена, която беше прекалено пълна. Тя се беше подложила на терапия, с наблюдение на теглото и всичко, но продължаваше да пълнее. После един ден съпругът й намерил десетки опаковки от сандвичи, пъхнати зад един шкаф. Тогава я хванах. Тя се кълнеше, че не ги е слагала там. Оказа се, че когато си тръгвала от работа, по пътя за вкъщи получавала пристъп на глад и загубва чувство за време, спира някъде, където продават хамбургери, взима си по дузина и пържено месо, изяжда всичко и после скрива опаковките.
— И всичко това, докато е в състояние на пориомания?
Тя кимна.
— Обикновено периодът на пориомания е доста кратък. Една или две минути. Дори жертвата не осъзнава, че се е случило, докато не стане очевидно. Гледаш един футболен мач по телевизията и изведнъж щрак, дават „60 минути“. Ти вече знаеш, че ти се губи време.
— Какво ще стане, ако му покажеш касетката? Ако види Рой на живо?
— Трудно е да се каже — отговори тя. — Сигурно ще си създаде травма. Има вероятност да се появи Рой и да стане доминиращата личност, а Аарон да се отдръпне в свой собствен свят. Няма начин да се предскаже какво може да се случи.
— Значи не искаш да рискуваш?
— Не, все още не. Въпреки че той рано или късно трябва да научи истината.
— Няма да ни стигне времето, Моли.
— Знам — каза тя.
— Разкажи ми отново за брат си — помоли Вейл.
— Той е кататоничен шизофреник. Има втренчен поглед, не е казал една дума от години, не знае къде е роден. Той е в друг свят.
— Закъдето ти нямаш паспорт — каза Вейл.
— Добре казано. Една от причините да отида в Джастин е, че те се съгласиха да го вземат като пациент.
— Не ти ли действа това, да го виждаш такъв всеки ден?
— Свикнах. Има други много по-зле. Това е напълно различен случай от Аарон и Рой. Те живеят в нашия свят, техните функции са нарушени по друг начин.
— Затова ли каза, че може да загубим Аарон?
Тя кимна.
— Той може да се оттегли в този мрачен свят.
— Значи, ако имаме проблем с раздвоена индивидуалност, може да загубим Аарон и ще трябва да си имаме работа с Рой?
— Да.
Той завъртя очи.
— Чудесно. Техните инстинктивни импулси трябва да са истинска каша.
— Всъщност, ако Рой съществува, той няма инстинктивни импулси. Той не потиска нищо. Той е един вид потиснатите импулси на Аарон. Надявам се, че това, което кара Рой да се появи, е, че аз съм постигнала с Аарон пренасочване на желанията.
— Пренасочване на желанията?
— Това е една от целите при лечението. За радост пациентът започва да се отнася към психоаналитика като към образ от миналото — някой родител или наставник — някой, с когото са свързани или на когото имат доверие.
— Като Ребека?