— И така, ти реши да екзекутираш епископа?
— Ние… ние решихме да екзекутираме епископа.
— Кои ние? Ти и Сани?
Той кимна.
— Това беше започнало да влудява Сани. Той го искаше мъртъв толкова, колкото и аз, но аз трябваше да свърша всичко, той както винаги избяга. Точно като Питър и Били.
„Ето отново, Питър и Били? Какво искаше да каже?“
Рой беше разсърден. И се хвалеше.
— А какво ще кажеш за Линда и Алекс? — каза тя. — Защо просто избра Били и Питър?
— Те си заминаха. Алекс и Линда се отделиха.
— Защо?
Рой вдигна рамене.
— Не зная. Може би се безпокояха. След последния път тя си замина вкъщи в Охайо. Не знам какво е станало с този малък гадняр Алекс.
— А какво ще кажеш за Питър и Били? — попита тя предпазливо.
— Същото. Той винаги бягаше. Той кипваше и после… знаеш, аз трябва да се появя и да оправя нещата. Не беше по-различно, отколкото пречукването на Негово превъзходителство.
„Боже Господи, дали не намеква, че е убил и Питър, и Били?“
— Как се случи? — попита тя, оставяйки въпроса неопределен с надежда, че той ще продължи да говори за двете липсващи момчета от олтара.
— Какво искаш, кървавите подробности?
— Да. Как го направи. Какво чувстваше, когато го направи. Всичко.
— Господи, та ти си луда като всички.
Изведнъж той скочи и започна да обикаля напред-назад, като триеше дланите на ръцете си, докато говореше. Продължи да описва събитията от тази вечер, сякаш преживяваше всичко отдалече, сякаш стоеше високо в ъгъла на стаята и наблюдаваше какво става…
„Епископът беше поканил Аарон при него за «интимна прожекция» на последната им епопея. Питър и Били си бяха заминали, Алекс и Линда се бяха отцепили, така че никой все още не беше видял касетката.
«Отново споменава Питър и Били, помисли си тя. Какво иска да каже с това: „Питър и Били бяха заминали.“ Заминали къде?»
Аарон мразеше това, но епископът наистина се възбуди както винаги. Започна да диша тежко и да се пипа. Аарон виждаше на касетката как Линда и Били изпаднаха в транс и започна да ревнува. Епископът им каза какво да направят и те наистина започнаха да го правят. После, разбира се, гласът на епископа зад кадър продължи да ги насочва. Сани мразеше филма, мразеше и епископа. Гласът на епископа каза на Питър да влезе в кадър и Аарон вътрешно изпадна в дива ярост.
Епископът, гледайки екрана, каза на Аарон:
— Все още ли не си се възбудил? — и потърка крака на Аарон.
— Не — отговори Аарон и се отдалечи от него.
— Дяволът се е вселил в теб тази вечер — каза епископът.
— Не съм в настроение — злобно промърмори Аарон и стана. Отначало епископът малко се раздразни, но му мина. Аарон си тръгна и епископът влезе да си вземе душ.
Аарон отиде долу в библиотеката на епископа да вземе на заем книга. Но не можеше да се отърси от гнева. Линда го беше напуснала, тя си беше тръгнала — но касетката си беше съвсем налице. Той тръгна обратно по стъпалата. Чуваше водата от душа и гласа на епископа. Застана до вратата на спалнята и после хоп, сякаш ръката на Господа беше бръкнала в него и го беше дръпнала силно, и той изведнъж се беше преобърнал отвътре навън…
В този момент аз трябваше да поема нещата, той щеше наистина да обърка всичко. Мислех си, може би този път той щеше да доведе всичко докрай, но забрави го. Няма никакъв шанс.
Аз нервно се засуетих надолу по коридора и проверих вратата на кухнята. Беше отключена. Излязох навън на площадката и огледах наоколо. Мястото беше пусто. Влязох отново вътре, свалих си гуменките и после изпих една бутилка с шоколадово мляко от хладилника. Сърцето ми биеше така силно, че мислех, че ще ми пръсне ребрата. Напитката ме успокои. Отворих чекмеджето с ножовете и ги прегледах. Дебелият касапски нож беше идеален. Щеше да бъде като разрязване на пуйка в Деня на благодарността. Проверих го — беше остър като бръснач. Порязах си пръста и го изсмуках. После тръгнах надолу по коридора към банята.
Той беше надул музиката. Ода на радостта. Можех да си представя как стои в стаята и дирижира този негов духов оркестър. Ако беше станал диригент, може би никога нямаше да се срещнем.
Епископът беше запалил свещите — да изчистят въздуха, както казваше той — един вид кадене на тамян. Пръстенът му лежеше на масата до леглото. Той винаги си сваляше пръстена, преди да си вземе душ. Оставяше си часовника на ръката, предполагам, че е водоустойчив, но си сваляше пръстена. Ако можеш намери смисъл в това. Така че той стоеше там, мръсният светец на града. Негова разсъблечена святост, дирижирайки този измислен оркестър от ангели.