— Има още — каза Наоми. — Четирима от получателите са също членове на съвета на управителния съвет, които одобряват помощите… включително областният прокурор, Джек Янси, и познай кой? — Тя посочи към името. — Твоят и моят приятел, съдията Хари Шоут.
Вейл тихо подсвирна през зъби.
— Ако това се узнае, чао на Върховния съд за Хари.
— Хитро — каза Том. — Един огромен, незаконен подкупен фонд и никой не може да проговори, защото всички са виновни. И повечето от големите клечки в града са членове на управителния съвет. А това кара доста хора да мълчат — каза Гудмън.
— Вероятно само тези четирима от подкупния комитет знаят за това — каза Вейл. — Политиците си мислят, че даренията идват от компаниите.
— Но ръководителите на компаниите трябва да знаят за даренията — вметна Наоми.
— Какво ги засяга? — каза Вейл. — Това е приемливо предложение за тях и те са в разплащателната ведомост на фондацията. Ако ги попиташ, те ще ти кажат, че в днешно време така става в бизнеса.
— Освен това — подигравателно каза Наоми, — след като епископът стои зад всичко това, как може то да е лошо?
— Как избират кандидатите си? — попита Гудмън.
— Ето виж — обясни Наоми. — Това са изрезки от техните кампании. Всичките са против аборта, за цензура, за смъртно наказание, против благополучието… дясно ориентирани хардлайнери.
— Всичките любими неща на епископа — каза Гудмън.
— Те се придържат към изикванията и имат парите — каза Вейл. — Епископът е бил много работна пчеличка. — Той разгледа изрезките. — Значи ето от какво го беше страх Шонеси и за какво намекваше на обяда онзи ден.
Гудмън се засмя.
— Господи, ако според него това е проблем, какво ще направи, ако разбере за момчетата от олтара?
— Ще получи сърдечен удар — каза Наоми.
— Но как можем да използваме това на процеса? — попита Гудмън.
— Ох — изпъшка Вейл, все още загледан в изрезките, — нещо може да изскочи. Наоми, мила, ти си цяло съкровище.
Тя светна.
— Похвала от Цезар.
Таванският апартамент на Джейн Венъбъл, построен на различни нива, с изглед към езерото, веднъж беше представен в „Архитектурен Дайджест“. Единствено дете, тя беше продала фамилната къща на Лейкшор Драйв, когато майка й почина; баща й се беше поминал една година, след като тя завърши правното си образование. Джейн беше накарала архитекта си да изгради просторния апартамент с фамилни антики и картини — един уникален дом в късния стил на 19 век — високо в облаците, на върха на най-модерната сграда в Мидуест.
Единственото несъответствие беше кабинетът й, една светла, напълно модерна стая, която беше в рязък контраст с тъмните нюанси на останалата част от апартамента. Точно в тази стая тя беше поканила ключовите фигури на своя екип — Даниелсън, Стенър, Чарли Шекълфорд и Уудсайд. Беше поръчала доставка и сервиране от ресторанта, нарязани пържоли, препечено говеждо и ягодов кашкавален кейк за мъжете; една салата за нея. Носеше черен двуреден костюм, блуза с висока яка, украсена с дантели; изцяло делова, но женствена — да не забравят, че тя беше и жена, и бос.
С приближаването на големия ден тя ставаше все по-нараноична към хората от офиса. След като останаха само единайсет дни до процеса, тя реши да стесни кръга, да прави срещите си извън офиса и да ограничи разговорите до фактите, а не до стратегията. Беше преместила купищата доклади и книги от една голяма маса с матово стъкло и ги беше складирала в килера, но беше оставила три купчини дебели преписки по делото на единия край на масата. Храната беше сервирана на другия край. Както обикновено, тя премина към работата след кратък разговор.
— Какво е последното заключение за Джордан и Холоуей? — обърна се тя към Уудсайд.
— Същият стил като при убийството на Рашмън — каза тежкият мъж. — Същите рани, направени със същия професионализъм. Цифри по задната част на черепа, кастрация — всичко. Убил е първо Джордан. Моето предположение е, че убиецът е повалил Холоуей, когато той е видял тялото на Джордан. Отрязъл му е врата изотзад, после е довлякъл тялото му до Джордан. Можем да установим това по следите, направени от петите на обувките на Холоуей. Бил е влачен през кръвта. Има парченца от дърва и кори от дърва около мястото, където е бил нападнат Холоуей. Така че, според мен, случило се е така: те са изпратили Холоуей навън да вземе дърва за горене. Когато Холоуей е излязъл, извършителят е ударил Джордан — три или четири намушквания. После, когато Холоуей се е върнал с ръце, пълни с дърва, извършителят го е ударил отзад. Изгорил пъновете в огнището, докато разсъбличал двете тела и си свършил работата. После изгорил и дрехите им в огнището.