— Това не са просто преписи — каза тя, като се наведе напред и потупа дебелите папки. — Това са преписи от десет от най-трудните дела на Вейл. Проучих всяко едно от тях, Абъл, като търсих ахилесовата му пета…
— Намери ли я? — попита той, без да промени изжението си.
— Така мисля. Виж, Вейл иска не само да спечели — той иска да спечели всичко. Ще унищожи свидетелите, ще рискува гнева на съдията, ще играе с пресата — ще направи всичко — за да спечели голямата победа. За да направи това, той ще рискува. А когато рискуваш, няма такова нещо като второ място. Или печелиш, или губиш всичко. Вейл никога не е губил всичко.
— Навремето е признавал вина за по-малко престъпление, за да избегне съдебно преследване за по-голямо престъпление — каза Стенър, като вдигна рамене.
— Ъхъ. Секретът е в това, какво иска той? Ох, той ще поиска целия пакет, но винаги си има един компромис, който чака настрани и компромисът е това, което той наистина иска. Ако се съгласи с някое признание, тогава признанието винаги е това, което иска той.
Очите на Стенър почти не се отделяха от нейните. Той не направи коментар, стоеше спокойно и слушаше. Но си мислеше: „Защо е трябвало да изчете десет преписа на дела, за да разбере това? Те бяха напълно еднакви — тя и Вейл. И двамата имаха безкомпромисни становища, към които се придържаха. Но те бяха така противоположни, че присъдата щеше да бъде нещастие за един от тях.“
— Това, което той би желал и е негова мечта, е да изведе този малък психопат през вратата като свободен човек. Това, на което ще се съгласи, е че е виновен, но ненормален, което означава, че Стемплър ще иде в Дейзиленд, докато се излекува, и после ще излезе на свобода.
— Ти на какво ще се съгласиш?
— На електрическия стол.
— Това не е компромис.
— Кой е казал нещо за компромис? Ние сме го хванали, Абъл. Единствената слаба брънка в нашето дело е мотивът. Имаме най-силната верига от материални доказателства, която изобщо съм виждала — повече от достатъчно, за да го пратят на стола. С всичко това журито ще приеме всякакъв мотив, няма значение колко е, слаб.
— Тогава какво те вълнува?
— Кой казва, че се вълнувам?
— Всеки адвокат се вълнува преди голям процес.
— Ако се вълнувам от нещо… — каза тя и се поколеба, гледайки преписите. — Ако се вълнувам от нещо, това е мита.
— Мита?
— Мита за Вейл. Страхът, че копелето държи нещо скрито в ръкава си. Е, този път знаем, че няма нищо такова. Ох, той ще направи цирк от това. Но аз ще се държа спокойно. Ще протестирам всеки път, когато започне да прави представление. Това ще пречупи неговия импулс. Той обича дългото представление, така че аз ще прекъсна неговия ритъм. Ще го подлудя. Журито, има интуиция към такива неща. То усеща, когато един адвокат се прави на велик. Може да разбере кога не си стъпил на твърда почва.
— Да предположим, че извади нещо? И тогава ли няма да се съгласиш на компромис?
— Няма да стане. Искам да кажа, че аз искам абсолютно да докажа вината в това дело и най-малкото, на което ще се съглася… абсолютно най-малкото… — Тя хвърли сърдито запалката си на масата, стана и отиде до прозореца и погледна към града с ръце на бедрата. — Абсолютният минимум предполагам ще бъде доживотен затвор без пускане на свобода. В Рокфорд. Самостоятелна килия. Доживот в отделна килия, в най-лошата килия в щата. Ако трябва да се съглася с по-малко от максимума, ще поискам той да бъде прокаженят в щата. Искам да бъде затворен толкова здраво, че да не намери и мравка да убие.
Тя се обърна, лицето й беше гневно при мисълта, че би могла да направи компромис по делото Рашмън.
— Но това няма да се случи — рязко каза тя. — Аарон Стемплър ще иде на електрическия стол, лейтенант. Разчитай на това.
Оставаха още шест дни, по-точно пет, докато Аарон бъде отведен в града. Моли трябваше да направи опасния си ход и той наистина беше опасен. Разкритието за съществуването на Рой можеше да травмира Аарон — или още по-лошо, да изведе Рой навън за постоянно. Но беше важно сега да бъде информиран Аарон, за да го подготви за процеса и разкритията, които щяха да последват. Как щеше да реагира той беше напълно непредсказуемо.
Тя се върна във високата охраняема сграда след вечеря. Беше необичайно за нея да се вижда с Аарон вечерта, но тя усещаше, че разговорът щеше да се проведе в спокойна атмосфера. Никаква тежка терапия, никакво задълбочаване. Щеше да му занесе едно парче кремова торта с кокосов орех, любимата му, и една кола. Щеше да се опита да бъде спокойна, както винаги, и доколкото можеше небрежна, докато го подготви за шока от откритието, че в неговата кожа има още едно същество — че неговото „загубване на време“ беше запълнено от зъл, психопатичен убиец.