— Здравей — каза той. — Добре ли спа? Младежът се обърна с лице към нея и се усмихна.
— Здравейте, мис Моли — каза той. — Наистина се радвам да ви видя.
Тя се усмихна с облекчение.
— Аз също се радвам да те видя, Аарон.
31.
Както винаги, когато имаше някой шумен процес, около съда се създаваше карнавална атмосфера в деня, в който той започваше. Но Вейл никога не беше виждал такъв спектакъл, който приветства колата, когато свиха към площада пред съда. Беше светъл, необичайно топъл за сезона ден и тълпата се беше събрала рано, за да заеме места в Осма съдебна зала на втория етаж на Кралския окръжен върховен съд. Половин дузина телевизионни коли бяха паркирали безредно под ъгъл срещу бордюра пред историческата сграда. Тротоарът и широките мраморни стъпала бяха задръстени от радиорепортери, телевизионни коментатори, фотографи и писатели.
— Това е велик момент, Аарон — каза Вейл, докато колата бавно минаваше през веригата чакали от медиите. — Насрочването беше нищо в сравнение с това, на което ще бъдеш свидетел.
Стемплър, който носеше спортно сако от туид и вълнен панталон — облекло, избрано от Наоми, махна през прозореца навън, когато пресата се сля и заобиколи колата.
— Ще казваш само две неща — каза Вейл.
— Да, сър. Щастлив съм, че най-накрая процесът ще започне и аз ще мога да докажа невинността си. И се чувствам добре.
— Страхотно. Нека им покажем.
Те изскочиха от колата и с мъка си пробиха път нагоре по стъпалата покрай гората от микрофони и камери, насочени в лицата им. Отвсякъде се сипеха репортерски въпроси. Вейл водеше отпред. Зад себе си чуваше Аарон, който отново и отново повтаряше:
— Наистина се чувствам добре. Щастлив съм, че най-накрая процесът започна.
В кулоара Боби, чийто щанд за вестници стоеше в ъгъла на извисяващото се фоайе от времето, преди някой от действащите съдии да бъде избран, беше удвоил поръчката си за ябълки и портокали, както и цигари, дъвки, бонбони и препечени сандвичи със сирене. Боби се молеше процесът да продължи дълго.
Зала Осма на съда беше най-горещото място в града. По-горещо от петия ред в центъра на хоров рефрен или първия ред на шоуто „Донахю“. Залата събираше двеста души и беше пълна един час преди представлението. Отвън чакаха поне още петдесет души. Тълпата беше наелектризирана: малки стари дами с плетивото си, домакини с издути пазарски чанти, типове от стоковата борса с техните куфарчета в скута си, за да хванат един-два часа от цирка, преди да докладват в стъклените си кантори, поне две богати вдовици, пристигнали с лимузини, и обикновените зяпачи в съда, които обикновено обикаляха от стая в стая да видят какво става.
Съдебният пристав на вратата, като оберкелнер в луксозен ресторант, държеше присъствения списък. Когато някой си тръгваше, друг влизаше.
Маргарет Буут, старшата на стенографската група, която имаше гласа на Кейси Стингъл и беше галено известна между обичайните посетители от пресата като лейди Макбет, надникна от офиса си и се оплака:
— Това е като битката при Армагедон. За последен път имахме такава тълпа, когато Джери Гайслер защитаваше кмета от морални обвинения. И това беше през ’52 г.
Зрителите в съдебната зала говореха разгорещено и бяха агресивни като римляни, които чакат християните да бъдат хвърлени на лъвовете. Моли, която беше на първия ред с Том и съдията, реши, че около две трети от тях бяха съпруги, които убиват деня си. В задната част на залата имаше четирима проповедници и две монахини. Боксът за пресата беше вече почти пълен, въпреки че много репортери все още бяха навън и следваха Стемплър в съда. Трима художници вече работеха, като скицираха тълпата в елегантна махагонова стая; Джек Конърмън седеше на предния ред, портативният му магнетофон лежеше на парапета, а бележникът беше на коленете му. Той надраска една бележка за себе си. „Коментар върху времената и юридическия карнавал — когато убийците стават знаменитости“ и друга: „Възможно ли е да се намерят дванайсет души в този град, които все още да нямат мнение?“
В девет без пет Стемплър и Вейл влязоха в съдебната зала през страничната врата. В залата за момент настъпи тишина, после шума от разговорите се възстанови почти веднага. Двамата се присъединиха към Наоми на масата на обвиняемия и след момент Венъбъл и Чарли Шекълфорд влязоха в залата. Венъбъл кимна почти рязко към Вейл, който се усмихна и й изпрати въздушна целувка.
Моли почти не беше виждала Вейл след нощта в Дейзиленд, въпреки че той й беше изпратил цветя вечерта преди тя и Аарон да се върнат в града. Моли не беше очаквала нищо повече. Знаеше, че три дни преди процеса Вейл се уединява зад вратите на офиса си, обикаля стаята, измисля аргументи — наостря защитата си до последния момент. Моли щеше да тръгне за Джастин след процеса. Рейл беше подклаждал и либидото, и егото й по най-добрия възможен начин и тя не очакваше нищо повече от това.